Дейвид Брин - Стълба към небето

Киуей се втренчи към огромния куп от светли точици.

— Значи слънцето на Джиджо…?

— Е точно там! — Каа насочи тъмното си око към Хари. — Старши наблюдател Хармс, ако ни оставиш тук, на колко пактаара ще сме от…

Някой внезапно дръпна Хари за рамото и отклони вниманието му. Той се завъртя и видя Рети, която държеше урския си спътник в извивката на ръката си. Малкото създание — нейният „съпруг“ — проточваше дългата си шия и зяпаше към Пътя.

— Хм, старши наблюдател Хармс, мога ли да задам един въпрос?

— В момента не, Рети. Трябва да вземем важно решение. Тя кимна.

— Знам. Ама „аз“ току-що видя нещо, дето трябва да го погледнеш. — Момичето посочи натам, откъдето идваха. — Там нещо става.

Хари се изправи.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че през последните няколко дури имаше три-четири адски ярки… Ето още едно! — Тя премигна от внезапния проблясък. — Нормално ли е? Звездите могат ли да светят толкова силно, при това неочаквано? Мислех си, че ще искаш да…

— Мониторен режим! — извика Хари. — Сканирай Пътя за неочаквани звездни експлозии. Е-пространствени илюзии ли са или в Галактика четвърта наистина става нещо?

Висящият във въздуха символ се завъртя за миг.

— Взривовете имат спектрални профили на необикновено мощни свръхнови тип CH1a. Известно е, че такива експлозии оказват въздействие върху интерфейсната мембрана, която вие наричате „Път“.

— И сам виждам! — изръмжа Хари. Стабилната до този момент тръба беше започнала да се движи. Тя трепереше и се надигаше при всеки внезапен проблясък.

— Параметрите за безопасност предполагат, че е благоразумно да се отдалечим от границата.

— Но свръхновите не избухват така! — възрази Киуей. — Всяка една от тях е изолирано астрофизично явление!

— Това не ми харесва — прибави Дуер.

— Май че трябва да направим к'вото ни казва гласът — предложи Рети. — Да отстъпим назад. Да се върнем в цивилизацията. Да се подслоним на някоя планета, докато всичко това пре…

— Достатъчно! — изписука Каа. — Хармс, изпълни обещанието с-с-си!

Хари кимна.

— Добре. Всички, които ще заминават за Джиджо, да се прехвърлят през херметичния шлюз на корветата. Ще ни трябват няколко дури…

Той млъкна, когато внезапно избухна нова синя звезда — този път точно от лявата им страна, почти в непосредствена близост до границата — и изпълни каютата с ослепителен блясък, милиард пъти по-силен от предишните.

Скоростта на светлината не представляваше пречка за последвалия причинностен разрив. Някакъв вид метрична вълна се разби в меката вътрешна повърхност на Пътя и го накара да се сгърчи като ранена змия. Тази част се изкриви към Е-пространството и ужасно промени цвета си, докато се образуваха нови израстъци, които се размахваха като агонизиращи псевдоподи. Няколко от тях се увиха около станцията.

Това изглеждаше доста личен начин да бъдеш нападнат от свръхнова. Но Хари нямаше време да мисли за иронията на мащабите.

— Готови за прехвърляне! — ужасено изхриптя той.

Изведнъж целият Път като че ли заискри и Хари разбра, че преценките не са били точни.

„Разкъсването започва.“

Спътниците му имаха само секунди да се хванат за нещо, когато звездната вселена със смразяващ стон сграбчи кораба на Хари и го запрати обратно в царството на атомите.

Джилиън познаваше само двама живи пилоти, които можеха бързо да маневрират при такива космически условия.

Кийпиру и Каа. Три години по-рано двамата бяха потеглили с грижливо подбрания екипаж на Крейдейки.

Сега и двамата ги нямаше. Бяха отишли там, където от тях се нуждаеха най-много.

„Спокоен полет, Кийпиру. — Тя излъчи желанието си навън покрай безброй блестящи звезди. — Където и да решат да идат Том и Крейдейки, моля те, води ги през сигурни пристанища.“

Що се отнасяше до Каа, тя изпитваше угризения, че го е откъснала от Джиджо, където Пипоу имаше нужда от него.

Според изчисленията на Сара обратният път до Галактика четвърта щеше да е опасен и да изисква цялото му умение, както и великодушната помощ на прословутия му късмет.

„Убедена съм, че ще успееш, Каа. Дано скоро плуваш с Пипоу и цял живот да останеш любимец на Ифни.“