Дейвид Брин - Стълба към небето

Хари прекъсна холоса на мониторния режим с рязко поклащане на глава. Бързо се приближи до прозорците, погледна към вечната Е-пространствена мъгла… и забеляза слабо, лъкатушещо сияние, което криволичеше точно пред станцията.

— Е, поне нещо да стане както трябва — измърмори той.

Докато нареждаше уредите си, щеше да намери подходящо място край Пътя, да остави Каа и другите в корветата и да оттласне малкия кораб в нормалното пространство. Можеше само да се надява, че ще попаднат близо до целта си. После едва щеше да има достатъчно време, за да се върне в цивилизацията, преди цялото Е-равнище на реалността да започне да се разтърсва и люлее.

Рети беше непреклонна.

От момента, в който се събуди — и със залитане се появи в контролната зала, с една ръка притиснала главата си, а с другата галеща малкия си урски „съпруг“, — тя пределно ясно заяви намеренията си.

Момичето нямаше да се върне на Джиджо заедно с Дуер и другите.

— Вие може да изпитвате носталгия за онея мръсни варвари, ама аз не ща никогаж да чуя за туй място! Връщам се с Хари.

И толкова. Никаква благодарност, че са й спасили живота. Дори не спомена за предишната си религия, нито попита за съдбата на покойния й гуру. Просто категорично отхвърляше всякакви възражения.

„Макар и толкова млада, тя е невероятна. Срещал съм малцина човеци с толкова силна личност. И всичките бяха безродници — за добро или лошо.“

Но повечето притежаваха черта, която липсваше на Рети.

Те знаеха прагматичната стойност на тактичността. Разбира се, тя беше отгледана от диваци. В цивилизацията можеше да усвои изкуството на поведението в обществото, да сключва съюзи, да постига целите си и навярно дори да бъде харесвана.

Планът й поставяше само един проблем.

— Ще бъда откровен, госпожице. Има голяма вероятност да отведа всички ви в съответния квадрант на Галактика четвърта. Може би даже ще улуча сектора. Но собствените ми шансове да оцелея…

Рети се засмя.

— Не ми казвай к'ви са шансовете! Не ми пука за ник'ви шансове, откакто ме намушка галайтер и мойто племе ме помисли за умряла. Двамцата с „аз“ няма да се отделяме от теб, ако нямаш нищо против. Пък и да имаш.

Другите не можеха да направят нищо. Каа използва спектрален анализатор, за да надникне в Пътя — пълен с мрачни мъглявини и блестящи звездни купове, — в търсене на характерното червено сияние на една определена бурна звезда. Киуей се занимаваше, като зяпаше към равнината от меми и явно се опитваше отново да им наложи волята си.

Единствената реакция на Дуер бе да обели очи. Нямаше намерение пак да се намесва в живота на Рети.

— Уф, добре де — въздъхна Хари. — Само ми обещай да не ми се пречкаш. И да не хленчиш къде те е отвела съдбата!

Рети кимна.

— Стига да не е на Джиджо.

Прозвуча сигнал, който съобщаваше за поредния уред, оставен по лъкатушния Път. С малко късмет устройствата на Уер'К'кинн щяха да са по местата си много преди да удари най-мощната хаотична вълна. После само трябваше да оставят Каа и другите близо до някоя точка на прехвърляне и да им пожелаят успех.

Той предложи на Киуей възможност да се откаже.

— Няма нужда да отиваш в Галактика четвърта. След като връзките бъдат прекъснати, няма да има повече пътувания между…

Търговецът вдигна месестата си ръка и се подсмихна.

— Стига приказки за вечно „разкъсване“, моля ти се! Заблудили са те, старши наблюдател. Петте галактики винаги са били…

Станцията рязко спря. Остро изпискване накара всички да се завъртят. Каа удари опашка по седалката на ходещото си устройство.

— Елате! — каза делфинът. — Елате да видите това!

Хари и Киуей побързаха да отидат при него до прозорците. Пилотът използва невралния си кабел, за да включи лъчева показалка и посочи с нея към блестящия Път.

— Ето я! — доволно изсъска той. — Открих я!

— Измунути ли? — попита Дуер.

— Да! Точно покрай онзи продълговат облак от йонизиран водород. Пълно с-с-спектрално с-с-съответствие. С-с-същото с-се отнася и за с-с-съседните звездни формации.

— Леле! — възкликна младият човек. — Струва ми се, че дори различавам едно-две познати съзвездия. Всички са изкривени, разбира се.

Каа повдигна лъскавата си сива глава и весело записука. И макар че Хари не разбираше много тринарен, успя да улови смисъла.