Дейвид Брин - Стълба към небето

Специалистите на Уер'К'кинн бяха предупредили Хари. Когато всички древни връзки с другите спирали бъдеха прекъснати и повечето точки на прехвърляне се затвореха, пораженията щяха да са най-тежки в Галактика четвърта. Освен това всички известни равнища на хиперпространството — от А до Е — щяха да станат повече или по-малко самостоятелни.

„Не само че съм загубил всякаква надежда да се прибера у дома — помисли си той по време на последвалото бясно препускане. — Всички ние завинаги можем да останем в някое жалко ъгълче на самотен спирален ръкав. Навярно дори слънчева система!“

Ако разбира се, изобщо успееха да се върнат в нормалното пространство.

Станцията на Хари се разтърсваше и стенеше. Щорите тракаха и по дебелите кристални прозорци започваха да пълзят обезкуражаващи пукнатини. Навън кипеше ураган от прехвърлящи влакна, напомнящи на обезумели червеи, които се гърчеха в предсмъртна агония. Яростно плющяха откъснати от основите си пространствено-геометрични връзки, които се разсичаха едни други на парчета.

Ужасно неподходящ момент да се опитваш да надбягаш скоростта на светлината по преки пътища, ежедневно използвани еони наред. В такова време беше опасно да заобикаляш Айнщайн.

Може би щеше да е по-сигурно просто да се върнат в нормалното пространство и да яхнат вторичните вълни край някоя звезда с обитаема угарна планета. В най-лошия случай поне можеха да намерят къде да се приземят. Но Каа не искаше и да чуе за това. Още от момента, в който излязоха от Е-пространството, делфинът пое управлението, заряза вече безполезната корвета и вкара станцията на Хари в съседна точка на прехвърляне — смъртоносен въртоп, — отчаяно търсейки път за мястото, което наричаше свой дом.

Хари никога не бе виждал толкова блестящо пилотиране — нито пък толкова безумно. Малкият му кораб правеше резки завои, подскачаше сред сияйните влакна като пиян гибон и се прехвърляше от клон на клон в пламтяща гора. Каа яростно удряше с опашка по седалката на ходещото си устройство. Очите на делфина бяха хлътнали премрежени, докато по невралния му кабел се изливаха информационни потоци. Той издаваше поредици сонарни прещраквания, които понякога се сливаха в едно, за да образуват отделни думи.

Онази, която Хари чуваше най-често, беше „Пипоу“. Изпълнил дълга си към „Стрийкър“ и Земята, Каа имаше една-единствена цел — да иде при любимата си.

Шимът му съчувстваше. „Иска ми се само да ме беше попитал, преди да се хвърли в това невероятно препускане.“

Никой не смееше да наруши съсредоточеността на делфина. Дори Рети мълчеше и нервно галеше малкия си урски съпруг. Киуей Хааулин клечеше и си мърмореше на синтиански диалект — навярно му се искаше да се е вслушал във вътрешния глас на предпазливостта си, вместо на алчността.

Само Дуер изглеждаше безразличен към страха. Вдигнал крак на перваза на съседния прозорец, младият ловец се облягаше с гръб на контролния пулт и полираше лъка си, докато навън се разплиташе Гордиев възел от космически нишки.

„Е, предполагам, че всичко може да ти се стори незначително — помисли си Хари, — след като си видял едновременното избухване на цяла верига свръхнови… и след като Пътят те е сграбчил като ранено чудовище.“

Каа нададе силен вик и насочи станцията към огромно влакно, чийто свободен край се развяваше и хвърляше въртопи от ужасяващи искри! Рети изкрещя. На Хари му се зави свят и стомахът му се надигна, като заплашваше да изхвърли съдържанието си навън. Той покри очите си с ръце, приготви се за удара…

… и се олюля, когато не се случи нищо.

Нямаше дори слаби вибрации. Около него се чуваше само тихото бръмчене на двигателите.

Едновременно уплашен и изпълнен с любопитство, Хари отпусна ръце.

Зад напуканите прозорци сияеха звезди. Стабилни. Вечни.

Е, почти. Тук-там се плъзгаха вълни от огъната метрика. Отслабващи хаотични смущения, които все още караха вакуума да трепти. И все пак изглеждаше много по-добре от онази ужасяваща яма с искрящи змейове!

Зад станцията бързо се отдалечаваше точката на прехвърляне, от която току-що бяха излезли. По нея проблясваха червени символи.

„ НЕ ВЛИЗАЙ — предупреждаваше един от компютърно генерираните надписи. — ВЪЗЕЛЪТ Е ЗАТВОРЕН. УСЛОВИЯТА ВЪТРЕ СА СМЪРТОНОСНИ. “

„Искрено го вярвам“, помисли си Хари и се закле да прегърне Каа при първа възможност… и да застреля пилота, ако се опита да влезе в друга подобна точка на прехвърляне.