Рей Бредбъри - Дървото на вси светии

Защото процесията бе спряла, а висшите духовници се взираха наоколо в сенките на примигващите факли.

Момчетата високо в нишите стиснаха плътно очи и спряха да дишат.

— Ни дъх — каза Саван като комар в ухото на Том. — Ни звук.

Арфата отново засвири. Процесията се повлече.

А в центъра на всичкото злато, играчки и хвърчила за мъртвите беше малката дванадесетгодишна съвсем нова мумия със златна маска, която извънредно приличаше на…

Пипкин.

Не, не, не, не, не! — помисли си Том.

— Да! — изпищя миши глас — малък, загубен, увит, уловен. — Това съм аз! Аз съм тук. Под маската. Под превръзките. Не мога да мръдна! Не мога да викам! Не мога да се освободя!

„Пипкин! — помисли си Том. — Почакай!“

— Нищо не мога да направя! Уловен съм! — извика съвсем слабичкият гласец, стегнат в изрисуваните превръзки, — Последвайте ме! Елате! Ще се видим в…

Гласът изчезна, тъй като погребалната процесия бе завила зад един ъгъл в тъмния лабиринт и се бе изгубила.

— Къде да те последваме, Пипкин? — Том Скелтън скочи от нишата си и изкрещя в мрака. — Да дойдем къде?

В същия момент Саван падна от нишата си като отсечено дърво. Бум! Удари се в пода.

— Почакай! — обърна се той към Том и го погледна с окото, което приличаше на паяк, уловен в собствената си мрежа. — Все някога ще спасим нашия Пипкин. С хитрост. Скришом и тихомълком. Шшшт!

Те му помогнаха да развие превръзките си, спуснаха се на пръсти по дългия коридор и завиха зад ъгъла.

— Дяволска работа — прошепна Том. — Гледайте. Слагат мумията на Пипкин в ковчега, а ковчега — във… във…

— Саркофага — Саван подсказа трудната дума. — Ковчег в ковчег в ковчега. Всеки следващ по-голям от предишния и всичките изписани с йероглифи, които разказват историята на живота му…

— Историята на Пипкин? — попитаха всички.

— Или на който и да било като Пипкин през онази година преди четири хиляди години.

— Да — прошепна Ралф. — Погледнете рисунките от двете страни на ковчега. Пипкин на една година. Пипкин на десет, как бяга. Пипкин се е качил на ябълково дърво. Пипкин се преструва, че се дави в езерото. Пипкин изпояжда прасковите в овощната градина. Чакайте, какво е това ?

Саван гледаше към оживената процесия.

— Слагат разни неща в гробницата, за да ги използва Пипкин в Страната на мъртвите. Лодки. Хвърчила. Пумпали. Пресни плодове, ако се събуди гладен след сто години.

— Положително ще е гладен. Гръм и мълнии, гледайте, те си излизат! Затварят гробницата! — Наложи се Саван да сграбчи Том и да го задържи, тъй като целият се тресеше.

— Пипкин все още е там, заровен! Кога ще го освободим?

— По-късно. Дългата нощ още е млада. Пак ще видим Пипкин, не се страхувайте. По-късно…

Вратата на гробницата се затръшна.

Момчетата нададоха вой, закрещяха. Можеха да чуят в мрака стърженето и плискането на хоросан, с който отвън запълваха последните пукнатини и дупки, след като последните камъни бяха тласнати на мястото им. Опечалените се отдалечиха с тихите си арфи.

Ралф стоеше поразен в костюма си на мумия и гледаше как последните сенки си отиват.

— Затова ли съм облечен като мумия? — той заопипва превръзките. Докосна набръчканото си вековно глинено лице. — Това ли е цялата ми роля в Празника на вси светии?

— Цялата, момчето ми, цялата — измърмори Саван. Да, египтяните са строили трайно. Планирали са ги да траят десет хиляди години. Гробници, гробници. Гробове. Мумии. Кости. Смърт, смърт. Смъртта е била самата сърцевина — стомахът, светлината, душата и тялото ма техния живот! Гробници, гробници с тайни входове, така че никой да не ги открие, така че крадците на гробове да не ограбят душите, играчките и златото. Ти си мумия, момчето ми, защото така са се обличали за вечността. Увити в пашкул от конци, те се надявали да излетят във вид на прекрасни пеперуди в някакъв далечен чуден свят на любов. Затова е и твоят пашкул. Пипни тези странни неща.

— Ами тогава — каза Ралф Мумията, като премигваше към опушените стени и старите йероглифи, — всеки ден е бил за тях Празник на светиите!

— Всеки ден! — зяпнаха всички възхитено.

— За тях също всеки ден е бил Празник на вси светии — Саван сочеше някъде.

Момчетата се обърнаха.

В гробницата-тъмница се разпалваше нещо като зелена електрическа буря. Земята трепереше сякаш от древно земетресение. В съня си се обръщаше някъде вулкан и осветяваше стените с огненото си рамо.

А по стените оттатък имаше праисторически рисунки на пещерни хора, живели дълго преди египтяните.