Агата Кристи - Празникът на Вси светии

Госпожа Ариадни Оливър бе отишла с приятелката си Джудит Батлър, у която бе отседнала, да помогне за приготовленията за детското празненство, което щеше да се състои същата вечер.

В момента цареше голямо оживление. Жени пъргаво сновяха насам-натам, местеха столове, масички, вази и носеха жълти тикви, които поставяха на специално подбрани места.

Това бе традиционното празненство за Празника на Вси светии, а поканените гости бяха на възраст между десет и седемнайсет години.

Госпожа Оливър се отдели настрана, облегна се на една стена и като взе голяма жълта тиква, я огледа критично.

— За последен път съм виждала такава миналата година в Съединените щати — каза тя, отмятайки кичур сива коса от своето впечатляващо чело. — Цялата къща беше пълна с тях. Дотогава не бях виждала толкова много тикви. В действителност — добави замислено — никога не съм знаела разликата между тиквата и тиквичката. Това какво е?

— Извинявай, мила — изрече госпожа Батлър, спъвайки се в краката на приятелката си.

Госпожа Оливър се притисна още по-плътно към стената и отвърна:

— Вината е моя. Само стърча тук и преча. Но наистина беше страшно интересно да видиш толкова много тикви или тиквички, няма значение какво точно са. Имаше ги навсякъде — в магазините и по къщите, със свещи или с лампички вътре. Беше страшно интересно. Само че не беше за Празника на Вси светии, а за Деня на благодарността. А пък аз винаги съм мислела, че тиквите са за Деня на Вси светии, а той е в края на октомври. Денят на благодарността е доста по-нататък, нали? Не е ли през третата седмица на ноември? Както и да е. Важното е, че тук Денят на Вси светии се пада на трийсет и първи октомври, нали така? Значи първо идва той, а после? Задушница, така ли? Тогава в Париж ходят на гробищата и слагат цветя там. Ама не е тъжно. Имам предвид, че водят и деца, а на тях им е доста весело. Първо се ходи до пазара и се купуват страшно много цветя. Никъде цветята не са така красиви, както на пазара в Париж.

От време на време някоя забързана жена се спъваше в госпожа Оливър, но никой не я слушаше. Всеки бе зает със задачите си.

Повечето от жените бяха майки, като имаше и една-две оправни стари моми; наоколо сновяха и доста деца — шестнайсет-седемнайсетгодишни момчета се катереха по стълби или столове, за да закачват украшения, тикви или тиквички, докато момичетата се бяха скупчили на групички и се кикотеха.

— А след Задушница и гробищата — продължи госпожа Оливър, присядайки върху облегалката на едно канапе — идва Празникът на Вси светии. Предполагам, че е така, нали?

Никой не й отговори. Госпожа Дрейк, приятна жена на средна възраст, която беше домакинята на празненството, се обади:

— В действителност празненството си е за Деня на Вси светии, само че аз му казвам „Над единайсет“, защото участниците са по на толкова години. Повечето от тях напускат Елмс и отиват в други училища.

— Не е точно така, Роуина — обади се госпожица Уитъкър, като неодобрително побутна пенснето на носа си. Тя беше местната учителка и винаги държеше на точността. — Нали преди известно време отменихме „Над единайсет“?

Госпожа Оливър се надигна от канапето и изрече с извинителен тон:

— Ама аз изобщо не помагам с нищо. Седя си тук и говоря врели-некипели за разни тикви и тиквички… — „И краката ми отпочиват“ — помисли си тя с известно чувство за вина, което обаче не беше достатъчно силно, че да произнесе тези думи на глас. — А сега какво мога да свърша? — попита и веднага додаде: — Какви прекрасни ябълки!

Защото някой току-що бе внесъл голяма купа с ябълки, а тя умираше за тези плодове.

— Толкова прекрасни и толкова червени — добави.

— Не са кой знае какви — обади се Роуина Дрейк, — но имат хубав вид и са идеални за празненството, защото са за състезанието с ябълки 1 1 Забавна детска игра, при която трябва да се захапят ябълки, потопени в съд с вода — Б.пр. . Меки са, така че лесно могат да се захапват. Ще ги занесеш ли в библиотеката, Биътрис? При състезанието с ябълки винаги се разплисква много вода, но килимът в библиотеката е стар, така че няма значение. О, благодаря ти, Джойс!

Джойс, едно здраво тринайсетгодишно момиче, грабна купата с ябълките. Две от тях се търкулнаха и като по чудо се спряха в краката на госпожа Оливър.

— Вие обичате ябълки, нали? — попита Джойс. — Чела съм, че ги обичате, а може и да съм го чула по телевизията. Нали вие пишете за убийства?