Рей Бредбъри - Синята бутилка

— Не ми трябва жена.

— Може пък и да ти трябва. Може би никога не си имал истинска жена, която да те обича. И тайно да се надяваш, че ще намериш точно това. — Крейг сви устни. — Или пък в бутилката има нещо от детството ти. Всичко в мъничко вързопче — езеро, дърво, по което си се катерил, зелена трева, раци. Това как ти се струва?

Погледът на Бек се спря върху някаква далечна точка.

— Понякога ми се струва, че е почти това. Миналото… Земята. Не знам.

Крейг кимна.

— Може би съдържанието на бутилката зависи от търсещия. Ами ако имаше малко уиски в нея…

— Продължавай да търсиш — каза Бек.

Имаше седем стаи, изпълнени с блясък и сияние; от пода до гредите на тавана бяха натрупани бурета, гърнета, големи бутилки, урни, вази от червено, розово, жълто, виолетово и черно стъкло. Бек разби съдовете един по един, елиминираше ги, махаше ги от пътя си, за да не му се налага отново да ги претърсва.

Приключи със стаята и се готвеше да нахълта в следващата. Почти се страхуваше да продължи. Страхуваше се, че този път ще я намери; че търсенето ще свърши и животът му ще остане без смисъл. Едва след като бе чул за Синята бутилка преди десет години от пътешественици, дошли тук чак от Венера и Юпитер, в живота му се появи някаква цел. Треската го бе обхванала и огънят й не отслабваше. Ако действаше правилно, изгледите да намери бутилката можеха да изпълнят целия му живот. Още трийсет години, ако внимаваше и не бе прекалено прилежен, ако не си признаваше, че не бутилката има значение, а самото търсене, дебненето и ловът, прахта, градовете и пътуването.

Чу някакъв приглушен шум. Обърна се и отиде до прозореца, гледащ към двора. В края на улицата едва доловимо мъркаше малък сив пясъчен мотоциклет. Пълен мъж с руса коса слезе от седалката и започна да оглежда града. Още един търсач. Бек въздъхна. Бяха хиляди и търсеха ли, търсеха. Но пък имаше и хиляди чупливи градове, кули и села и щяха да са им нужни хилядолетия, за да ги преровят всичките.

— Как върви? — Крейг се беше появил на прага.

— Не ми върви. — Бек подуши въздуха. — Усещаш ли нещо?

— Какво? — Крейг се огледа.

— Мирише ми на… бърбън.

— Хо! — изсмя се Крейг. — Това е от мен !

— От теб ли?

— Току-що пийнах. Намерих го в оная стая. Както винаги, разхвърлях това-онова, съборих куп бутилки, в една се намери малко бърбън, така че реших да се почерпя.

Бек впери поглед в него и усети как се разтреперва.

— Какво… какво търси бърбън тук , в марсианска бутилка? — Ръцете му измръзнаха. Бавно пристъпи напред. — Покажи ми я!

— Сигурен съм, че…

— Покажи ми я, дявол те взел!

Беше в ъгъла на стаята — бутилка от марсианско стъкло, синя като небето, голяма колкото плод и изглеждаше съвсем лека в ръката на Бек, докато я поставяше на масата.

— Наполовина е пълна с бърбън — каза Крейг.

— Не виждам нищо вътре — отвърна Бек.

— Разклати я.

Бек вдигна бутилката и внимателно я разклати.

— Чу ли бълбукането?

— Не.

— Аз пък го чувам съвсем ясно.

Бек я остави на масата. Слънчев лъч от прозореца попадна върху бутилката и изкара сини искри от нея. Беше синя като задържана в длан звезда. Като плитък океански залив по обед. Като диамант сутрин.

— Това е тя — тихо рече Бек. — Знам, че е тя. Вече не е нужно да търсим. Намерихме Синята бутилка.

Крейг го погледна скептично.

— Сигурен ли си, че не виждаш нищо в нея?

— Нищо, но… — Бек се наведе и надникна в синята стъклена вселена. — Може би ако я отворя и пусна онова, което е вътре, ще разбера.

— Запуших я здраво. Дай. — Крейг посегна.

— Моля за извинение, господа — разнесе се глас от вратата зад тях.

Пълният мъж с русата коса се появи пред тях с пистолет в ръка. Не гледаше лицата им, а синята стъклена бутилка. Устните му започнаха да се разтеглят в усмивка.

— Много мразя оръжията — каза той, — но в този случай това е неизбежно, тъй като просто трябва да притежавам това произведение на изкуството. Предлагам ви да ми позволите да го взема, без да си имаме неприятности.

Бек остана едва ли не поласкан. В този инцидент имаше определена красота. Сякаш си мечтаеше точно за това, да му отмъкнат съкровището, преди да го е отворил. Сега имаше добри изгледи за гонитба, бой, серия възвръщания и загуби, а междувременно — може би още четири или пет години ново търсене.

— Хайде, размърдайте се. Дайте ми я — каза непознатият и вдигна предупредително оръжието.

Бек му подаде бутилката.