Джак Брул - Предсказанието

— Донеси ми бомбата, Айра. Все още има шанс.

— Мърсър, ако планината се взриви, няма да има значение, че сте в друга част на острова. Вълната ще ви помете. Трябва да се махнете оттам.

— Казах на всички други да напуснат Ла Палма, но ние ще останем. Трябва да се опитам да поставя ядрената бомба.

— Ако грешиш, това означава смъртна присъда за екипа с теб.

— Не е необходимо да ми казваш очевидното. — Мърсър положи усилия да се успокои. Раздразнителността нямаше да помогне. — Айра, можеш ли да измолиш дванадесет часа от президента? И двамата знаем, че ако заповедта за евакуация бъде издадена, хиляди хора ще загинат в паниката.

— И милиони ще бъдат спасени, ако островът се срути? Няма начин той да рискува.

— Ами ако това не е максимумът на изригването? Ако все още имаме време? Тиса не е грешила досега. Мисля, че и сега не греши.

— Тогава кажи ми защо вулканът изригва в момента?

— Не знам — призна Мърсър. — Трябва да говоря с нея.

— А ако и Тиса не може да го обясни? Съжалявам. Президентът няма да има избор и довечера ще разпореди евакуация. И мисля, че ще го подкрепя.

— Добре. Направи каквото трябва, само ми докарай бомбата.

— Виж, това мога да ти обещая.

— Ще поддържаме връзка. — Мърсър прибра телефона в джоба си.

Джим и Тиса стояха в дъното на мостика. На лицето на Тиса беше изписано терзание, докато гледаше как извисяващият се облак от пепел се разстила над тъмния остров.

— Това не е изригването от предсказанието, а само прелюдия.

— Вярвам ти. — Мърсър докосна рамото й. — За съжаление никой друг не ти вярва.

— Ще се опитат да евакуират Източното крайбрежие? — попита Маккензи.

— Президентът вероятно ще направи изявление довечера.

— Какво ще правим?

— Ще довършим започнатото. — В тона на Мърсър не се долови колебание. — Бомбата ще бъде тук след четири часа. Трябва да извадим робота от вулканичния отвор, за да я поставим веднага щом пристигне. За няколко часа ще взривим планината и ще стабилизираме хребета. Къде са Чарли и Скот?

— Видях Скот да се отправя към контейнера с контролния център — каза Тиса. — Не съм виждала Чарли.

В същия миг Спирит нахлу на мостика. Беше изпаднала в истерия, ридаеше и едва си поемаше въздух. Не беше облякла нищо, за да покрие почти голото си тяло.

— Чарли е ранен. От главата му тече кръв и не иска да се събуди.

Парчетата на ребуса се подредиха.

— Джим, иди в контейнера с контролния център и се приготви за гмуркане — заповяда Мърсър. — Тиса, върви с него. — Той се обърна към Шеймъс Рурк. — Има ли огнестрелни оръжия на кораба?

— Оръжия? Защо? — И после на Рурк му хрумна същата мисъл. Саботьорът! — Не. Ще събера екипажа и ще претърсим кораба.

— Добре. Затворете в каюткомпанията всички от екипа на „Морски наблюдател“, с изключение на Маккензи и Скот Глас.

— Какви ги вършиш? — възрази Джим. — Чарли е бил нападнат.

— Какво? — едновременно извикаха Спирит и Маккензи.

— Сигналът за включване на турбините, когато бяхме на „Морски наблюдател“, засечката в системата за глобално позициониране вчера, заради която кабелът на робота се скъса, и сега Чарли, най-добрият ни водолаз, е ранен. Всичко това не е случайно. Някой от вашата група саботира работата ни.

— Може да е… — Гласът на Джим постепенно заглъхна. Той направи връзката и стигна до същия извод. — По дяволите!

— Тиса ме предупреди, че Ордена има хиляди членове и милиони симпатизанти. Нямаше как да разберем дали вече са внедрили агент сред нас.

— Оставих го сам — изплака Спирит, без да се опитва да избърше сълзите, които се стичаха по лицето й. — Може да се върнат и отново да го нападнат.

— Ела. — Мърсър я задърпа след себе си, изскочи от мостика и извика през рамо на Маккензи. — Приготви двата водолазни костюма „Тритон“. Може би Чарли вече се чувства добре.

Те побягнаха надолу към втората палуба. Мърсър отвори вратата на каютата на Чарли. Младият водолаз лежеше на пода до леглото. Беше с джинси и обувки, но без риза. До горната част на тялото му имаше локва кръв. Русите му коси бяха сплъстени на главата и загорялото от слънцето му лице беше мъртвешки бледо.

Спирит нямаше сили да влезе в каютата. Стоеше на прага и бе захапала юмрука си, за да не извика. Тялото й трепереше. Мърсър коленичи до Чарли и провери пулса. Имаше, но беше слаб. Той опипа главата му и пръстите му потънаха в лепкава вдлъбнатина над слепоочието.

— Жив е, но раната е сериозна. — Мърсър прегледа очите му. Едната зеница беше разширена, а другата се беше смалила до черна точка. — Черепът му е разбит. Трябва ни лекар. — На кораба имаше двадесет доктори, но нито един по медицина. — Не искам да го местя, но трябва да го завием. Помогни ми.