Джак Брул - Предсказанието

Той извади мобилния телефон от джоба си и започна да набира номера на бара в Арлингтън, но установи, че няма сигнал. Предположи, че това се дължи на мълниите, и се обърна да огледа острова.

Небето беше забулено. Изригването на пепел вече бе достигнало височина километър и половина. Неочаквано звукова вълна разтърси „Петромакс Ейнджъл“и събори Мърсър на палубата.

Сан Хуан изригваше.

Осветен отдолу от огненото си сърце, върхът експлодира към небето. Кипящият, издигащ се на талази стълб от пепел и камъни се разпръсна, докато се извисяваше, и пурпурен гъбовиден облак раздра мрака.

Корабът се намираше на километър и половина от брега, а вулканът беше осемнадесет километра по-навътре в сушата, но въпреки това ударната вълна блъсна „Ейнджъл“ със силата на ураган. Мърсър се вкопчи в перилата. Силният вятър го брулеше ожесточено. Трябваше да намери укритие. След няколко минути на палубата щеше да завали дъжд от пепел и парчета пемза, но искаше да изчака, докато вълната премине.

Безкрайният тътен на изригването беше оглушителен. Звукът отекна в главата му и разтърси тялото му. Когато грохотът най-после заглъхна, Мърсър беше вцепенен. Пръстите му се бяха изкривили от вкопчванетов металния парапет.

Той се изправи и се олюля. Първата му мисъл беше за екипите, които укрепваха планината. В ниската страна на Сан Хуан имаше най-малко пет камиона с компресори. В радиус от пет километра от вулкана се намираха петдесет души, дори повече, като се добавеха шофьорите на цистерните и работниците от другите смени, които рядко се отдалечаваха от машините.

Вратата на надстройката се отвори и лампите отвътре осветиха Спирит Уилямс. Тениската й беше завързана толкова нагоре, че се виждаше долната част на гърдите й — два тежки полумесеца от бяла кожа. Бикините й представляваха малък триъгълник от коприна. Мърсър мина покрай нея, без да я погледне.

— Какво стана? — извика тя и хукна след него.

— Проклетият вулкан изригна.

От каютите започнаха да изскачат членове на екипажа и учени.

Мърсър се заизкачва към мостика. Третият помощник-капитан Рурк стоеше пред стъклото и наблюдаваше с бинокъл.

— Иди при предавателя, Шеймъс. Трябва да разберем какво става. — Мърсър отново опита да се обади по мобилния си телефон, но нямаше сигнал.

— Малката ти приятелка твърдеше, че разполагаме с още две седмици — обвинително каза Спирит.

— Намери Джим — заповяда Мърсър. — И съпруга си. Трябва да избързаме с гмуркането.

— Доктор Мърсър, свързах се с някого на брега. — Рурк му подаде слушалката на радиотелефона.

— Аз съм Филип Мърсър. С кого говоря и къде се намирате?

— Бил Фарли, докторе. Аз съм заместник-отговорникът на сондажните екипи. Намирам се на около дванайсет километра южно от вулкана.

— Какво е положението?

— Хаос. Нямам представа какво става. Близо до върха имаше три екипа и други два по-надолу. Не съм ги чувал и съдейки по онова, което виждам, мисля, че не са живи.

Новината не беше неочаквана, но въпреки това Мърсър изтръпна.

— А разломът? Приплъзна ли се?

— Ако беше така, нямаше да съм тук. В момента стоя на скалната плоча.

— Бил, искам да се свържеш с колкото е възможно повече от хората си. Всички да се евакуират. Не знам защо Сан Хуан изригна по-рано, но всички трябва да се махнат от острова кой както може. — Мобилният телефон на Мърсър започна да вибрира. Атмосферните смущения сигурно бяха утихнали и сигналът стигаше до него от кулите на острова. — Дръж отворена линията. — Той върна радиотелефона на Рурк и отвори малкия си „Нокиа“. — Мърсър.

— Айра е. Какво става, по дяволите? Току-що ми се обадиха от Института по геология и топография. Регистрирали са силно вулканично изригване на Ла Палма.

— Сан Хуан изригна. Разговарях с един човек на мястото. Разломът не се е приплъзнал, затова може би имаме време.

— Няма значение. Президентът ще издаде заповед за евакуация веднага щом чуе за случилото се.

Мърсър беше принуден да се съгласи.

— На негово място и аз бих постъпил по същия начин. Как беше възможно Тиса да се обърка толкова много?

Въпросът се бе потулил в подсъзнанието му и сега излезе на преден план в мислите му. Тя бе предсказала труса на Санторин с точност до минутата. Как можа сега да сбърка с цели три седмици?

— Къде е бойната глава? — попита Мърсър.

— Все още в лабораториите „Ливърмор“.

— За колко време можеш да отидеш дотам?

— Четири часа.

Дори „SR — 71 Блекбърд“ не можеше да прелети толкова бързо хилядите мили от Калифорния до Испания. Мърсър предположи, че светът за пръв път ще научи за „SR — 1 Рейт“, секретния свръхзвуков разузнавателен самолет, погрешно наричан „Аврора“.