Стивън Бруст - Йенди

— Майната му. Я ми помогни с този проклет елек. И внимавай да не се набодеш…

Малко по-късно, докато бяхме увлечени в сериозно гушкане, казах:

— Знаеш ли, Мороулан и Алийра се канят да проучат партьорката ти.

— Ммммм. Нищо няма да научат.

— Не бъди толкова сигурна, Коути. Те често са ме изненадвали.

Тя цъкна с език.

— Не се оставяй да те изненадват, Владимир.

Изсумтях и премълчах няколко забележки.

— Говоря сериозно. Решили са да открият нещо. Не си длъжна да ми казваш какво е, но трябва да помислиш. Държиш ли връзка с нея?

— Разбира се.

— Тогава я предупреди.

— Защо те интересува?

— А? Не знам. Джерегите са джереги, предполагам затова. Вие вече не сте заплаха за мен и не виждам защо трябва да се бъркат. Или Алийра, по-точно. Мороулан също не вижда защо.

— Мммм.

Свих рамене, при което главицата й подскочи на гърдите ми. Тя се изкикоти, което ме удиви и зарадва безкрайно. Срещали ли сте някога убиец, който се кикоти? Абсурдността на цялата ситуация беше…

Реших, че трябва да се разкарвам. Надигнах се и я избутах.

— Отивам да потърся домакините ни и да видя с какво се занимават в момента.

— Адски досаден си, любими. Какво всъщност те притеснява?

— Как ме нарече?

Тя също се надигна и нощницата се смъкна до кръста й. Изгледа ме сърдито.

— Я недей да ми се размекваш, източняшки убиец такъв!

— Как ме нарече?

— Източняшки убиец.

— Да, скъпа, и ти също. Имам предвид преди това.

— Владимир.

— О, Порта на смъртта! Разкарвам се оттук. — Облякох се бързо и излязох в коридора, като приложих цялата си воля да не се обърна да я погледна. Върнах се в стаята си и пазейки ранения си хълбок, се сринах в леглото. Лойош ме сдъвка добре (буквално), че съм го оставил. След това се свързах с Крейгар.

„Какво ново?“ — попитах.

„Имам малко информация за гвардейците — оттеглили са се не само от района, където стана работата, изоставили са цялата зона. Махнали са се“.

„Страхотно. Добре, това, че ги няма, ме радва, но се чудя какво означава. Някакви идеи?“

„Не“.

„Окей. Искам да се опиташ да ми разбереш нещо“.

„Готово. Какво?“

„Всичко, което можеш, за Меча на джерег“.

„Това някаква шега ли е?“

„Смяташ ли, че е възможно?“

„Чудесно. Ще се върна след стотина години. Влад, как мога да…“

„Била е някога Господарка на дракони. Това трябва да те улесни. Вероятно е прогонена“.

„Чудесно. Някой лиорн ли да се опитам да купя, или Господар на дракони?“

„С лиорн ще е по-безопасно, но драконът е по-вероятно да помогне“.

„Беше сарказъм“.

„Знам. Моето не е“.

Той въздъхна телепатично. „Ще видя какво мога да направя. Имаш ли нещо против да ми кажеш за какво го правим това?“

Тук беше тънкостта. Не можех да му кажа, че шефът му се е заплеснал по собствения си екзекутор. „Абе — казах му, — сигурен съм, че ще се сетиш, щом започнеш да работиш по въпроса“.

Мълчание, след което… „Аха. Искаш да разбереш дали има нещо тъмно в изгонването й, за да можеш да я очистиш и да я накараш да ти дължи услуга, и после да я обърнеш срещу Ларис, Нали? Не е зле“.

Хм. Никак не беше зле. „Умно“, отвърнах му. Наистина беше умно. Заслужаваше бонус, ако се получеше. „Е, залавяй се“. Прекъснах контакта и се изпружих на леглото. След всичко това наистина трябваше да поспя. И освен това трябваше да овладея чувствата си.

Първото, което забелязах, след като се събудих, беше, че хълбокът и гърбът не ме болят толкова. Освен това се чувствах доста освежен. Поизтягах се няколко минути, като се наслаждавах на лежачката, след което станах насила. Чувствах се освежен, но и мръсен от това, че бях спал с дрехите. Съблякох се, намерих корито с вода в ъгъла, направих бързо заклинание да я стопля и се умих. Междувременно успях да избутам Коути от ума си, поне за малко, и да се съсредоточа върху същинския си проблем — Ларис.

Идеята на Крейгар никак не беше лоша, но зависеше от твърде много неща, които бяха извън контрола ми. Все пак си струваше да поровим. Струваше си също така да се поровим над въпроса защо Гвардията на феникс бе избрала точно този момент да си тръгне. Как можеше да го е уредил това? Откъде бяха дошли заповедите?

Щракнах с пръсти и в окото ми влезе сапунена вода. На този въпрос поне можех да получа отговор. Съсредоточих се върху един цалмот, който работеше за Мороулан и ми беше пряко подчинен.

„Кой е?“ — попита Фентор.

„Влад“.

„О! Да, милорд?“

„Трябва ни малко информация…“ Обясних какво ме интересува и той се съгласи да провери. Прекъснах контакта и побъбрих с Лойош, докато довърша банята си. Погледнах с отвращение мръсните си дрехи, свих рамене и почнах да ги навличам.