Стивън Бруст - Текла

— Трябва да се отдръпнем по улицата, за да можем да поговорим — каза дядо ми.

Коути не знаеше какво да отговори.

Отново изругах наум. Вече нямаше съмнение… щеше да се наложи да направя нещо. Не можех да позволя дядо ми да се набута във всичко това.

В този момент вниманието ми отново беше привлечено от лейтенанта. Тя се отърси от объркването си и се поизправи. Бойците й като че ли все още бяха в състояние на известен смут, говореха си възбудено за листовката и за речта на Кели. Лейтенантката се обърна към тълпата източняци и каза високо:

— Разпръснете се, всички!

Никой не помръдна. Тя извади оръжието си, странно на вид, извито като коса. Очите на Кели бяха приковани в Херт. Коути местеше поглед между лейтенантката, дядо ми, Кели и Херт. Пуснах една кама да падне в ръката ми и се зачудих какво мога да направя с нея.

Лейтенантката се поколеба, огледа войниците си и извика:

— Оръжия, приготви!

Чу се дрънкане на стомана, докато драконите изпълняваха командата, а с тях и няколко текли. Източняците стиснаха своите оръжия, пристъпиха напред и застанаха в плътна стена. Още няколко стражи извадиха мечове. Погледнах бързо към Кели, който гледаше дядо ми, който на свой ред гледаше него. Кимнаха си като стари познати. Интересно.

Дядо ми извади рапирата си и каза на Коути:

— Това място не е за теб.

— Падрайк Кели — извика с пронизителен глас лейтенантката, — арестувам ви в името на Императрицата. Веднага елате с мен!

— Не — заяви Кели. — Кажете на Императрицата, че ако не се съгласи на пълно разследване на убийствата на нашите другари, до утре няма да има отворен път към и извън целия град, а до вдругиден ще се затвори пристанището. И че ако ни нападнете сега, до утре сутринта Империята ще падне.

Лейтенантката извика:

— Напред!

И стражата на феникс пристъпи срещу източняците, а аз вече знаех за какво мога да използвам камата си. Това стана, защото за един миг Кели, дядо ми и дори Коути се ометоха от ума ми. Вниманието на всички се беше съсредоточило върху настъпващите стражи и източняците. На всички без мен. Моето внимание беше съсредоточено в гърба на Херт, на около четиридесет стъпки от мен.

Сега вече беше мой. Дори гардовете му почти го бяха забравили. Сега можех да го сваля и да се разкарам, чисто. Сякаш всичките ми въжделения в този живот щяха да се осъществят само с един удар на дългото цяла педя острие.

По навик, придобит през последните четири дни, се огледах още веднъж предпазливо, преди да се отлепя от стената. След което направих една крачка към Херт, притиснал ниско ножа до тялото си.

И тогава Лойош изкрещя в ума ми, и изведнъж мернах ножа, приближаващ се към гърлото ми. Беше прикрепен към един драгар, в цветовете на дома Джерег.

Убиецът най-после се беше задействал.

Фактът, че вече бях готов за него, с нищо не предотврати студената пот, която ме обля целия, щом го видях. Преди всичко, той също беше готов за мен и имаше предимството на нападението. Всякаква мисъл за Херт моментално изчезна, заменена с мисълта за оцеляване.

Понякога, в ситуация като тази, времето се забавя. В други случаи забързва и осъзнавам какво съм направил едва след като го направя. Този случай беше от първите. Имах време да видя ножа, идващ към гърлото ми, и да реша ответния си ход, да го направя и да седна, и да помисля дали ще свърши работа. Въпреки че самообезоръжаването никога не е любимото ми занимание по време на бой, беше единственият ми избор. Метнах ножа си по него, скочих на другата страна и се превъртях, в случай че и той реши да метне по мен някои по-остри неща. Той впрочем го направи и едно от тях — мисля, че беше нож — ми мина толкова близо, че настръхнах. Но избегнах всичко останало и спечелих достатъчно време, за да извадя рапирата. А след като я извадих, казах на Лойош: „Мога да се справя с това; ти се погрижи за Коути“.

„Ясно, шефе“. И го чух как изпляска с криле и се изнесе.

Всъщност това беше най-голямата лъжа, която съм казвал някога, но си давах твърде ясна сметка за мешавицата, която всеки момент щеше да избухне наоколо, когато източняците се сблъскаха със стражите, а не исках да се разсейвам с грижи по Коути.

Някъде в този момент, докато влизах в гард, осъзнах, че гърбът ми е на прицела на охранителите на Херт и че има и над седемдесет стражи, всеки от които можеше да погледне насам, докато се занимава с кълцане на източняци. Облизах устни и се съсредоточих само върху мъжа пред мен — професионалиста, приел пари, за да ме убие.