Сандра Браун - Обичай ме

— А и така ще можеш да ме отстраниш от живота си — спокойно отбеляза той. — Много удобно, нали? Та нали аз съм единственият, който знае, че си лъжкиня. Това е основната причина, поради която не ме искаш в дома си. Присъствието ми те изнервя. Боиш се, че ще споделя с близките ти малката ни тайна.

Разтреперана от ярост, тя отново се запъти към вратата и този път успя да я достигне без проблеми. Затръшна я след себе си с такава сила, че стъклата на прозорците се раздрънчаха.

Харлан се разсмя. Ама че характер имаше това момиче! А опитът му го бе научил, че когато една жена е с избухлив и раздразнителен нрав, то страстната й натура е пламенна и неудържима във всяко отношение.

При тази мисъл той простена от болка и удоволствие.

— О, по дяволите!…

Вместо да разкопчава и останалите копчета на дънките си, той се изправи и ги събу. После свали и бельото си. Изпъна чаршафите на леглото, вдигна завивката и се изпъна в предишната си поза, като придърпа завивката до гърдите си, в случай че госпожица Сейдж отново решеше да се яви без предупреждение в стаята му. Не че възбудата му можеше да бъде прикрита под завивките, кисело си помисли той, загледан в скута си.

Тя грешеше, разбира се. Нищо не й бе ясно. Както и на всички останали. Никой не бе успял да вникне в същността му през последните четиринадесет години, които бе прекарал сам. Няколко души може би разбираха причините, които го подтикваха да живее по този начин и да се скита от място на място, но той не допускаше никого достатъчно близо до себе си, за да може който и да било да си изгради определено мнение за него. Не обсъждаше предишния си живот с никого. Съзнаваше, че произходът му може да промени отношението на хората, или поне да преиначи и изопачи мнението им за него.

Искаше да го приемат такъв, какъвто е. Сега. В този момент. Искаше да го ценят заради острия ум, новаторските идеи и веселия му и безгрижен нрав. Искаше да го уважават заради това, което е, и нищо повече.

Беше доволен от решението, което беше взел преди четиринадесет години, но знаеше, че малко жени биха приели начина му на живот, особено пък тези със силно развит инстинкт за създаване на дом и семейство. Животът му би бил изключително неприемлив за жена като Сейдж, която тачеше корените си и за която семейството стоеше над всичко. Тя никога не би могла да разбере потребността му да се скита от място на място. А и той, разбира се, нямаше никакви основания да иска от нея да разбере начина му на живот. Точно така, по дяволите!

Колкото по-скоро я изхвърлеше от ума си, толкова по-добре. Щеше да му е много трудно, а може би дори невъзможно, да се концентрира върху работата си, ако тя се мотае наоколо. Искрено се надяваше, че Сейдж няма да удължи коледната си ваканция. Ако имаше късмет, тя щеше да си тръгне веднага щом изядат и последните остатъци от пуйката.

Но до тогава щеше да му е дяволски трудно да опази разсъдъка си, да държи очите си далеч от нея, а ципа на дънките си — удобно закопчан.

Сейдж се събуди от носещия се из къщата приятен аромат на пържено свинско. Тя се усмихна. Беше й топло и уютно, чувстваше се доволна и щастлива при мисълта, че майка й е долу в кухнята и приготвя бисквити и пържена наденица за закуска.

Травис винаги й се присмиваше и наричаше любимата й закуска селска.

Мисълта за Травис я подсети за всички неприятни преживявания от предишния ден. Спомените за случилото се веднага прогониха доволството и доброто й настроение.

Сейдж отвори очи. На стената срещу нея висяха познатите й, поставени в рамки снимки. Сейдж — капитан на клакьорския отбор на колежа в Милтън Пойнт; Сейдж — облечена в тога и с шапка получава дипломата си от колежа; Сейдж — облечена в подобни одежди получава дипломата си от декана по бизнесадминистрация в Тексаския университет; Сейдж с братята си и баща си в Националния парк Йелоустоун, който посетиха, когато тя беше седемгодишна. Любимите снимки.

Но тапетите не бяха същите. И стаята също.

Значи, в края на краищата, случилото се не бе просто лош сън. Това не беше нейната стая. Той живееше в стаята й, използваше мебелите й, спеше в леглото й, търкаляше се в чаршафите й. Това, последното, бе най-неприятно от всичко.

С такова нетърпение бе очаквала Коледа, радвала се бе, че най-сетне ще се отърве от тежкото бреме на последните напрегнати месеци в университета. И тогава Травис бе започнал да хленчи, че ще трябва да подели времето си между семейството си и нея самата и тя се бе принудила да отстъпи от плановете си да прекара цялата ваканция у дома. И след всичко това, след като я бе накарал да се съгласи да прекара част от празниците със семейството му, той бе имал наглостта да развали годежа им.