Сандра Браун - Обичай ме

Ето защо той предварително бе решил, че Сейдж ще е красавица като останалите членове на семейството й. Това, което не бе успял да предвиди, обаче, бе силното въздействие, което тя започна да му оказва. Жените винаги са били твърде лесни завоевания за него. А после, когато дойдеше време да се премести някъде другаде, той ги изоставяше със същата лекота, с която ги беше пленил.

Още от сега обаче знаеше, че няма да му е никак лесно да се сбогува със Сейдж. Тя беше неизчерпаем извор на неочаквани изненади, от които не би искал да се лиши. Нейните постоянно сменящи се настроения, дълбочината и силата на чувствата й го привличаха така, както никоя друга жена не бе успявала преди.

Беше толкова ядосана, когато го хвана да подслушва, че той не можа да устои на импулса да я подразни. Но тя се оказа толкова дръзка и нахална, че не му остави никакъв избор — трябваше да я целуне, за да я накара да замълчи. А целувката се оказа дяволски приятна — толкова възбуждаща и наелектризираща, че в оня миг му се прииска веднага да я грабне на ръце и да я отнесе в леглото.

Споменът за целувката им засили напрежението в слабините му и той разкопча още едно копче на дънките си. Никак не се гордееше с желанието, което изгаряше тялото му. Срамуваше се от него. Тайлърови му вярваха и той никога нямаше да измами доверието им.

От друга страна, обаче, те нямаше откъде да знаят какво става в главата му. А никой човек не можеше да бъде обесен само заради мислите си. Познаваше Лъки и Чейс достатъчно добре, за да знае, че и двамата са безумно влюбени в съпругите си. Бяха буйни и страстни мъже и със сигурност знаеха какво означава отчаяно да желаеш някоя жена.

И все пак едва ли ще е много разумно да…

Очите му отскочиха към вратата, която внезапно се отвори. Силуетът на Сейдж се открои на светлината, идваща от антрето. Беше му много трудно да приеме на сериозно войнственото й изражение, защото бе облечена само с един халат, а мократа й коса бе сресана назад и откриваше току-що измитото й лице.

— Искам си одеялото.

— Моля?

Харлан не можеше нито да седне, нито да се изправи. Нямаше физическата възможност да го направи. Тялото му бе в състояние да извърши едно единствено нещо, но за това и дума не можеше да става. Изражението на Сейдж категорично подчертаваше, че тя не бе дошла в стаята му, за да търси романтични преживявания и той остана да лежи неподвижно на мястото си.

Тя прекоси стаята и спря, едва когато стигна до долния край на леглото му.

— Електрическото ми одеяло — каза тя. — Това одеяло е мое, откакто се помня. През зимата винаги спя с него. Искам си го.

— Никога ли не чукаш, преди да нахълташ в стаята на някой мъж?

— Пораснах с двама по-големи братя около себе си, така че съм свикнала да гледам мъже по бельо.

— А освен това си виждала и гаджето си, нали? — Не можеше да не я попита. От една страна, той съвсем искрено се интересуваше от сексуалния й живот с Белчър. От друга — искаше да я провокира и разядоса докрай. — Кой знае защо, не мога да си го представя съвсем добре по бельо. Но съм сигурен, че има кокалести и ръбести колена.

Сейдж му хвърли такъв унищожителен поглед, който би могъл само за няколко секунди да попари цяла дузина свежи рози.

— Може ли да си получа одеялото?

Харлан сведе поглед към тялото си, а после го премести към босите си крака. Когато очите му се върнаха върху лицето й, той каза:

— Можеш да вземеш всичко, което си пожелаеш, госпожице Сейдж.

Това не й хареса. Никак не й хареса. Злобно сви устни, хвърли завивката му на земята и започна да дърпа одеялото, докато най-накрая успя да го измъкне от мястото му между матраците. Веднага след това Сейдж се завъртя на голите си пети и се запъти към вратата, но само след миг кабелът на одеялото я дръпна назад и тя се закова на мястото си, като едва се задържа да не падне по гръб на пода.

— Предполагам, че ще е по-добре да го изключиш от контакта. Освен ако не разполагаш с много дълъг разклонител, разбира се — насмешливо отбеляза той.

Без да мърда от мястото си, тя дръпна кабела и го изключи от контакта. Притисна одеялото към гърдите си и яростно го изгледа.

— Може да си заблудил цялото ми семейство, но не и мен. Аз не съм глупачка, господине! Напълно си ми ясен. Нямам ти никакво доверие и ще те изхвърля при първа възможност.

— Това е много интересно.

Тя продължи, без да го удостои с отговор:

— Не мога да проумея как братята ми, които по принцип са толкова интелигентни и предприемчиви, могат да ти имат каквото и да било доверие, че и да те приемат едва ли не като член от семейството. И недей да се ласкаеш от любезното отношение на майка ми. Тя изпитва състрадание към всички, би прибрала в къщата и бясно куче, а аз смятам, че ти си далеч по-опасен. Мама обича хората и се доверява на всеки, но само до момента, в който разбере, че той е абсолютно покварен и долен, а аз съм сигурна, че не е далеч денят, в който ще й покажеш истинския си лик. Ти наистина умееш да се преструваш. Ненадминат си в това отношение. Това поне не може да ти се отрече. Успя да заблудиш дори и Пат, а той обикновено надушва негодниците от цяла миля разстояние. Е, добре! Мен, обаче, не можеш да излъжеш. — Тя удари гърдите си с малкия си юмрук. — Успял си да замажеш очите на всички останали, но аз те видях в най-лошата ти светлина. Видях как се държиш, когато не се опитваш да се правиш на добро, услужливо и очарователно момче. Смятам, че е мое морално задължение да те разоблича като лъжец и мошеник пред лековерното си семейство и ще го направя при първа възможност.