Сандра Браун - Обичай ме

Точно в този момент гордостта й бе силно наранена. Чувството й за собствено достойнство бе уязвено тази вечер. Но дълбоко в себе си тя сигурно изпитваше истинско облекчение. Бе умна жена и не можеше да не съзнава, че току-що бе избавена от една ужасна грешка.

Животът с такъв мрачен и меланхоличен човек като Белчър щеше да я направи нещастна, мислеше си Харлан. Само в малкото си пръстче тя притежаваше повече кураж, повече смелост и жизненост, отколкото Белчър щеше някога да събере в цялото си бледо и отпуснато тяло. Тя цялата излъчваше жизнерадост и енергичност — от главата до петите. Онова мамино синче нямаше да успее да я задоволи и да я направи щастлива и след десет милиона години.

Особено пък в леглото.

Ако Белчър я удовлетворяваше, ако й даваше всичко онова, за което копнееше здравото й и младо тяло, тя сигурно щеше да се опита да възстанови предишните им отношения с далеч по-голяма борбеност и настойчивост. Щеше да плаче, да го заплашва, щеше може би да извърши нещо ужасно. А тя не бе направила нищо подобно. Беше виждал жени, далеч по-разстроени само заради един счупен нокът. Те проливаха повече сълзи за маникюра си, отколкото Сейдж за Белчър.

А може би Белчър доста честичко се държеше по този начин и Сейдж вече знаеше, че това е само поредната заплаха, която скоро ще бъде забравена. Възможно е тя да смята, че разполага с безпогрешен план, за да си го върне обратно… или пък дълбоко в сърцето си знае, че той няма да й липсва много, ако изчезне завинаги от живота й.

Ако последното му предположение се окажеше истина, а Харлан се надяваше, че е точно така, — това означаваше, че сексуалният живот на господин Страстна Целувка едва ли е бил особено вълнуващ. Сейдж беше приела всичко твърде спокойно, не приличаше на жена, която разбира, че раздялата й с Белчър поставя страстния и чувствен секс с партньора й на жертвения олтар.

Мислите за Сейдж Тайлър и сексуалния й живот извикаха в съзнанието му предизвикателни и възбуждащи образи и устните му се разтегнаха в лека усмивка. По дяволите! Тя сигурно е като необуздана лъвица в леглото — загоряла, гъвкава, ненаситна.

После сякаш изведнъж изтрезня.

Нямаше никакво право да си я представя легнала върху атлазени чаршафи — гладки като собствената й кожа, с разпиляна по възглавницата коса, заплетена и непокорна като характера й.

— Какво, по дяволите, изобщо знаеш за характера й? — присмехулно се запита той.

Много. Инстинктивно разбираше, че Сейдж притежава чувственост, която никой до този момент не бе успял да открие и събуди — твърде съблазнителна мисъл, която обаче веднага трябваше да забрави. Беше грешка да мисли за Сейдж. А и освен това бе дяволски опасно.

Тайлърови бяха добри към него. Бяха го взели под крилото си, а той бе спечелил доверието им. Но Харлан разбираше, че те веднага ще го зачертаят от списъка на приятелите си, ако разберат, че изпитва похотлива страст към сестра им. По дяволите! Наистина щяха да го направят! Не биха търпели подобно отношение. А и защо трябва да го правят?

Но въпреки това не можа да отклони мислите си от Сейдж.

Бе изпитал истинско състрадание към нея, когато я видя да стои прегърнала колоната на верандата и да плаче за оня богат мръсник. Нито една от снимките й, които бе виждал из къщата, не го бяха подготвили за първата му истинска среща с нея. А когато тя се обърна и тръгна към него, само един поглед към стройните й бедра, обгърнати в плътно прилепналия кожен панталон, запали в тялото му страстен копнеж и желание, от които сякаш лумна огън в слабините му и той цялата вечер трябваше да се бори с обхваналата го възбуда.

Мислите му отново го подсетиха за това и той разкопча най-горното копче на дънките си. Съблече жилетката си и я закачи в просторния гардероб, а след това свали и ризата си, смачка я на топка и я хвърли в плетения кош, който Лори му бе дала. Само след миг чорапите му последваха ризата.

Отметна завивките на леглото и се излегна, пъхнал ръце под главата си, със зареян в тавана поглед. Това беше позата, която заемаше винаги, когато му се налагаше да помисли върху нещо.

Тази вечер мислите му бяха съсредоточени върху Чейс и малката сестричка на Лъки. Не бе изненадан, че тя се оказа толкова красива и привлекателна. И двамата братя бяха красиви — всеки по свой собствен начин. Лори Тайлър пък изглеждаше изключително добре за възрастта си и можеше да завърти главите на мъже, доста по-млади от нея. Във всеки случай, шерифът изцяло си бе загубил ума по нея, помисли си Харлан и се усмихна, като си припомни влюбените погледи, които си разменяха, когато мислеха, че никой не ги вижда.