Сандра Браун - Обичай ме

— Май е по-добре да отида да видя дали Девон и Лорин са заспали.

Пожела им лека нощ, излезе от кухнята и тръгна нагоре по стълбите.

— И аз съм съсипана от умора — каза Сейдж и също се изправи. — Пътуването беше много изтощително — додаде тя, вперила поглед в Харлан, който съвсем безгрижно посръбваше от кафето си, макар че на устните му играеше едва забележима усмивка. — Лека нощ, мамо. Утре сутринта ще довършим тези бисквити. — Целуна Лори по бузата. — Лека нощ, Пат.

Тя се насочи към куфарите си и Харлан се изправи. Сейдж му махна с ръка да си остане на мястото.

— Мога да ги занеса и сама.

— Не се притеснявай. Аз ще ги донеса. — Той се наведе и взе двата куфара.

Сейдж ги измъкна от ръцете му и излетя от кухнята, без да каже нито дума повече.

Пат погледна Лори с недоумение. Тя само сви рамене. Харлан се върна до масата, за да доизпие кафето си.

— Вече е късно. Трябва да се връщам в града — обади се Пат.

— Ще те изпратя. — Лори се пресегна за сакото си, което висеше на една закачалка точно до задната врата, и го наметна на раменете си.

Веднага щом се отдалечиха достатъчно и излязоха от обсега на светлината, която струеше от прозорците, Пат я привлече в прегръдката си и я целуна. Устните му бяха топли и нежни, целувките им — всеотдайни, искрени и страстни. Той я притисна силно към себе си и тя остана неподвижна за миг, усетила ласките на ръцете му, а след това бързо отстъпи назад. Бузите й пламтяха от смущение.

— Дявол да го вземе, изобщо не се целуваш като баба — подразни я той.

— Караш ме да се държа наистина скандално — измърмори тя и го целуна по шията.

Той докосна с устни косата й, а после отново я зацелува жадно и ненаситно. Пъхна голямата си ръка под сакото й и леко я постави точно под гърдите й. Лори съблазнително изви тяло при допира му, сякаш за да му покаже, че и тя, не по-малко от него, копнее за ласките му. Пат покри гърдата й с ръка и леко я стисна през дрехите.

Няколко минути по-късно той я пусна и от гърлото му се изтръгна дълбок стон.

— Лори, мислила ли си и за нещо повече?

Не бе необходимо да го пита какво има предвид. Повечето от вечерите, които прекарваха заедно, завършваха с подобен разговор.

— Непрекъснато мисля за това, Пат.

— Не искаш ли?

— Знаеш, че искам.

— Помоли ме да ти дам време до празниците. Е, те вече започнаха.

— Но тогава не знаех, че Джейми ще се роди по-рано.

— Какво значение има Джейми? Това не е никакво оправдание — рязко изрече той. — Виж, вече започва да ми писва от целия този маскарад. Крием се, целуваме се и се опипваме в тъмното като хлапета. Твърде съм възрастен за всичко това.

— На мен също не ми харесва особено.

— Тогава го направи. Никой няма да бъде шокиран. Чейс вече знае за нас. А всички останали може би се досещат.

— Не зная, Пат — гласът й беше изпълнен със съмнения.

— Лори, аз умирам — каза той, а после отново простена. — Искам да спя с теб, по дяволите! Искам го вече четиридесет години. Защо ме принуждаваш да чакам още?

— Заради Сейдж например.

— Сейдж?

По гласа му личеше, че бе успяла да го изненада.

— Тя съвсем скоро ще се сгоди. Не искам моята романтична връзка с теб да помрачи и засенчи годежа й. Ще бъде ужасно егоистично от моя страна, нали?

— Крайно време е и ти да проявиш малко егоизъм. Децата ти са непоправимо разглезени благодарение на теб.

— И твоята заслуга не е никак малка — върна му го тя.

— Сейдж е младо, съвременно момиче. Ще те разбере.

Лори прехапа нерешително долната си устна.

— Не съм съвсем сигурна как ще възприеме идеята за нас двамата. Тя беше любимката на Бъд, на татко глезеното съкровище.

— Едва ли е била по-привързана към Бъд от теб и от мен. — Здраво стисна устни и леко се намръщи. — Искам отговор, Лори. Скоро. Не мога да продължавам така до безкрайност.

Резкият му и остър глас не можа да я уплаши. Нито пък да я заблуди. Тя обгърна врата му с ръце.

— Да не би да ми поставяш ултиматум, шерифе Буш?

— Както искаш, така го разбирай.

Тя се притисна към него.

— Не си и помисляй, че можеш да ме изоставиш, Пат. Ако някога го направиш, ще те намеря и ще те застрелям.

— По дяволите! Вярвам, че можеш да го направиш.

— Ще го направя. Можеш да разчиташ на това.

Пат се опита да се пребори с усмивката, която се появи на устните му, но в края на краищата се предаде.

— Е, добре, по дяволите! Нямам намерение да те напусна и ти дяволски добре го знаеш. — Сведе глава и многозначително я целуна. Най-накрая неохотно се разделиха. Той се запъти към патрулната кола. — Утре вечер ще дойда, за да те закарам на църква.