Сандра Браун - Обичай ме

— Наистина много ценя Харлан. А и ти си съвсем добре — каза той, като очевидно съзнателно се опитваше да я ядоса.

Сейдж прикова поглед в огледалото и видя немирните пламъчета, които проблясваха в очите му. Беше смятала, че това са най-сините очи в света, докато тази вечер не срещна погледа на Харлан. В този момент обаче, прословутият чар на Лъки нямаше да му помогне особено. Вече бе изтърпяла достатъчно и не смяташе да се примирява със закачките и шегите му.

— Кой е този човек, Лъки? — рязко попита тя. — Появява се изневиделица, никога дори не съм чувала за него, а вие му давате работа в компанията и му поверявате живота на единствената си сестра! Какво ви става, по дяволите?

— Първо на първо — Лъки се опита да обуздае избухливия си нрав, — не се е появил изневиделица. Чейс се е запознал с него в Хюстън миналата година.

— О, такава ли била работата? — Гласът й бе саркастичен и зъл, а погледът, който му хвърли — ядосан и заплашителен. — Хюстън е пълен с престъпници и убийци. Не четеш ли вестници? Това, че сте го срещнали в Хюстън, едва ли означава, че заслужава доверието ви.

— Чейс му вярва.

— И защо?

— Просто инстинкт.

— В такъв случай започвам да се съмнявам в преценките на Чейс. Предполагам, че Харлан просто се е появил при вас без всякакво предупреждение.

— Преди около шест месеца.

Не си беше идвала за Деня на благодарността, защото имаше много за учене. Ако си беше дошла тогава, щеше вече да се е запознала с него. Но през последните няколко седмици цялото й време бе погълнато от подготовката на дипломната й работа. Телефонните разговори с близките й бяха кратки и съвсем конкретни и никой не се бе сетил да й спомене за новия работник.

— Предполагам, че е искал да поживее известно време на гърба на Чейс — каза тя.

— Нищо подобно. Търсеше работа. Вече не се нуждаели от услугите му на предишната му работа.

— Естествено. Той прилича на скитник. Хитър, изобретателен и находчив негодник, който вероятно ще офейка с печалбите на компанията.

— Няма никакви печалби — отбеляза мрачно Лъки.

Девон, която до този момент съвсем разумно бе мълчала, окуражително постави ръка върху рамото на съпруга си.

— Надяват се, че някои от идеите на Харлан биха могли да спасят бизнеса, Сейдж.

Сейдж с недоумение местеше поглед от единия към другия.

— Какво? Будалкате ли се с мен? Той? Неговите идеи? Да не би все пак да не съм разбрала нещо? Да не би да ви е пратен от небето? Или пък се е излюпил от златно яйце?

— Достатъчно, Сейдж! — Лъки я погледна с раздразнение. — Разбирам накъде биеш. Очевидно Харлан не ти е направил много добро впечатление.

— Най-меко казано.

— И какво толкова ужасно е направил? Да не би да е нанесъл кал с ботушите си в мраморното фоайе на семейство Белчър?

— Нещо много по-лошо от това. Той… — Беше подслушал един разговор, а тя не искаше братята й да разберат за него. Беше й казал неща, които не можеше да повтори пред братята си, защото се опасяваше, че може да се стигне до проливане на кръв.

Беше я целунал с такава чувственост и похотливост, че тя бе останала за миг бездиханна в ръцете му, а сега искаше да се престори, че нито целувката, нито изненадващата й реакция са се случили наистина.

— Е? — Лъки се обади от предната седалка.

— Какво той?

Сейдж премълча всичко, което едва не бе изрекла преди малко и вместо това каза:

— Той е груб и вулгарен.

— Харлан? — Девон изглеждаше изненадана. — Но той обикновено е толкова внимателен и учтив.

Сейдж, която се бе надявала, че поне Девон ще я подкрепи, изведнъж се почувства изоставена от всички. Погледна ги и рязко обяви:

— Аз не го харесвам.

— Е, тогава просто стой далеч от него — посъветва я Лъки. — Нямаш нищо общо с бизнеса, така че какво те интересува кой точно работи за нас. И без това скоро ще се омъжиш и ще се махнеш оттук. И като стана дума за това, как е бъдещото докторче?

Презрителното му отношение към Травис остана незабелязано. Вниманието на Сейдж бе привлечено от забележката на Лъки, че тя не участва в семейния бизнес. Неговите безцеремонни и болезнено правдиви думи я нараниха много повече, отколкото той или който и да било друг можеше да предположи.

Естествено, че тя нямаше нищо общо с Тайлър Дрилинг. Тя беше малкото момиченце в семейството. Дошла прекалено късно. Може би в резултат на някаква грешка. Нали се бе появила на бял свят цели осем години след втория силен, здрав и умен син на родителите й. Момчетата бяха в комбина — бяха задружни и непобедими. Който и да споменеше името им в града, независимо от повода, всички знаеха за кого става дума. За момчетата на Тайлър. А тя беше само тяхната по-малка сестра.