Сандра Браун - Обичай ме

— Искаш ли нещо за хапване, скъпа? — Лори не можа да устои на импулса да я докосне и леко погали с ръка русата й грива.

— Благодаря, мамо. Ако не те затруднявам, разбира се. — Тя веднага допря буза до ръката на Лори, а след това, сякаш смутена от детинския си жест, бързо се отдръпна. — Хмм. Коледни бисквити.

— Да — Лори се засмя, като видя бъркотията, която цареше върху кухненската маса. — Марси започна да ражда тъкмо когато се канех да ги наръся с пудра захар. Както виждаш, зарязах всичко и хукнах. Ще ги довършим утре.

— С най-голямо удоволствие — каза Сейдж и бързо я прегърна, преди да се настани на един стол край масата.

— Много съжалявам, че се наложи да промените плановете си с Травис. — Лори пусна едно парченце масло в сгорещената тенджера и започна да й приготвя сандвич със сирене.

— Не се безпокой за това.

— Да ти кажа честно, тайничко се радвам, че утре ще си бъдеш у дома.

— Аз също.

— Коледната вечер просто нямаше да бъде същата без теб. Кой щеше постоянно да слухти около подаръците?

— Никога не съм слухтяла!

— Как ли пък не! — Лъки влезе в кухнята и се отпусна на един стол. — Спомняш ли си Коледата, когато Чейс и аз развихме подаръците ти и на тяхно място сложихме умрели щурци? Тогава ти се искаше да не ги бе отваряла предварително.

— Негодник! — Сейдж хвърли една пуканка към него. Лъки се ухили, хвана я и я лапна.

— И аз си спомням — обади се Пат. Той се бе облегнал на шкафа, щипваше по малко от суровото тесто и отпиваше от кафето, което Лори му бе сипала. — Наложи се Бъд да ви напердаши и двамата навръх Коледа. Беше много разстроен, че трябваше да го направи. Лори, ти се опита да го убедиш да не ги бие.

— Макар че, Бог ми е свидетел, те и двамата си заслужаваха пердаха заради номера, който й свиха. Лъки, къде е Девон?

— Помоли ме да пожелая на всички ви лека нощ. Изтощена е от умора.

— След всичките номера, които ми погаждахте с Чейс, истинско чудо е, че от мен не излезе някой психопат — отбеляза Сейдж.

— Защо? Аз мисля, че си малко смахната.

Тя го замери с още една пуканка. Този път той й я върна обратно. Тя му подхвърли друга. Лъки отново й я върна. Само след миг из цялата стая хвърчаха пуканки.

— Деца! Кълна се, че сте по-лоши и от тригодишни малчугани.

Все още се смееха, когато Харлан влезе през задната врата, понесъл куфарите на Сейдж. Всеки път, когато го погледнеше, независимо от колко време не го бе виждала, Лори винаги оставаше малко изненадана от изключителната му красота.

Тя винаги бе смятала, и с пълно основание при това, че синовете й са най-красивите мъже в околността. Това й мнение се поддържаше и от огромния брой жени, с които се бяха срещали преди най-сетне да се влюбят истински и да се задомят. За възрастта си Пат също не изглеждаше никак зле. Доста жени във и около Милтън Пойнт завиждаха на Лори заради всеотдайността му към нея.

Харлан, обаче, притежаваше красотата на филмовите звезди. Сигурно не един и двама телевизионни идола биха му завидели за ъгловатата форма на изящното му лице и за предизвикателната извивка на устните му. А очите… Само един поглед на тези бездънни очи и дори и на възрастна жена като нея й се завиваше свят и дъхът й сякаш спираше, помисли си Лори.

— Благодаря ти, Харлан. — Тя се обърна към него. — Остави ги ей там. Можеш да ги качиш горе и по-късно. Искаш ли нещо за ядене?

— Не, благодаря. — Той свали мократа шапка и прекара пръсти през гъстата си, разбъркана коса. — Само малко кафе, ако обичаш.

Лори му наля една чаша. Когато се обърна да му я подаде, улови погледа на Сейдж, която го гледаше с такова презрение, сякаш той беше един от щурците, с които братята й бяха подменили коледните й подаръци.

Харлан наистина бе малко груб и недодялан в обноските си, но Лори изпита истинско разочарование от Сейдж, която би могла да се отнесе към него малко по-великодушно и добронамерено.

След това видя как Харлан й намигна и й се усмихна. Нищо чудно, че Сейдж бе толкова ядосана. Лори едва успя да сподави усмивката си. Харлан се опитваше да флиртува със Сейдж, но очевидно бе сбъркал адреса. Решителната й и самоуверена дъщеря проявяваше интерес към някой мъж само ако беше сигурна, че ще може да го води за носа — като Травис.

Харлан, обаче, изобщо не изглеждаше засегнат от високомерието й. Лори развеселена го наблюдаваше да се взира в Сейдж, която бавно и методично изяде печения си сандвич със сирене и изпи две чаши мляко. Когато тя привърши с вечерята си, Лъки се изправи и се протегна.