Сандра Браун - Обичай ме

Тя съвсем благоразумно се отказа от по-нататъшни сравнения между тях двамата. Каза си, че подобно отношение не би било честно спрямо Травис, но не пожела да се задълбочи и да си изясни защо точно той щеше да се окаже онеправдания.

Единственото, в което бе сигурна в този момент, бе, че господин Харлан Бойд е най-неприятния, най-нахакания и арогантен индивид, когото бе имала нещастието да срещне и който бе станал свидетел на най-унизителния момент в живота й.

Сейдж не можеше да се примири с това за нищо на света. Подобна ситуация бе просто немислима. А щом той бе успял да изиграе семейството й и да се превърне в незаменим работник в Тайлър Дрилинг, тя трябваше да се прости с надеждите си, че той скоро ще изчезне от дома й.

Единствената й алтернатива бе да си върне Травис час по-скоро.

— И тогава ще видим кой ще се смее последен, господин Бойд…

Подредени един след друг, Тайлърови тържествено пристъпяха по централната алея в църквата, където се извършваше среднощна служба на свещи. Присъствието им там в коледната вечер бе традиция, която не бе нарушавана от десетилетия. От всички членове на семейството се очакваше да бъдат в църквата. Тази година, обаче, поради напълно разбираеми причини, Чейс и Марси трябваше да бъдат извинени.

— Но Харлан пък ще дойде с нас и така ще компенсираме отсъствието им — щастливо отбеляза Лори и пъхна ръце в палтото, което Пат й подаде.

Сейдж съвсем съзнателно избягваше Харлан, докато семейството се събираше в антрето на къщата, преди да тръгнат за града. Той бе отсъствал през целия ден и тя не го бе виждала от предишната нощ.

Сутринта бе посетила Марси в болницата и отново бе видяла племенника си Джейми. Останалата част от деня прекара в печене на бисквити и пазаруване. Празничното коледно оживление, обхванало града, бе успяло да поразсее мрачните й мисли за Травис.

Доброто й настроение обаче се скърши в момента, в който Харлан се спусна по стълбището и се присъедини към тях, докато се приготвяха за църква. Без да обръща внимание на очевидното й нежелание да разговаря с него, той се приближи към нея, докато прекосяваха предната веранда.

— Нямаш нищо против, че ще дойда с вас на църква, нали, госпожице Сейдж?

— Всъщност имам. Ти не си член от семейството. — Тя го огледа високомерно от горе до долу. Не беше официално облечен, но бе сменил дънките с черни панталони, а под кафявото му кожено яке, което изглеждаше така, сякаш бе преживяло не една битка, се виждаше бяла риза. — Но предполагам, че трябва да съм благодарна, че поне няма да ни посрамиш с вида си.

Усмивката, която й хвърли, я накара да скръцне със зъби от яд, а той се спусна напред и й отвори вратата на колата. Преди обаче да успее да се настани до нея, Сейдж хвана вратата и силно я затръшна под носа му.

Всички богомолци знаеха, че третата редица в църквата е запазена за семейство Тайлър. Откакто Сейдж се помнеше, те винаги бяха сядали на тези места. Тържествената им процесия предизвика значителен смут в църквата. Те носеха свещите, които всеки един от тях беше получил на входа, стискаха в ръце библиите и палтата си, с тях беше и бебето Лорин с всичките й необходими принадлежности.

Пат Буш отстъпи встрани и пусна Лори пред себе си. Тя направи няколко крачки, а после се върна обратно и му прошепна:

— Искам да седна до Сейдж. Ти мини пръв.

Пат тръгна напред и седна в края на реда. До него се настаниха Лори и Сейдж.

Тя хвърли един поглед през рамо и с облекчение видя, че след нея идваше Девон. Лъки пристъпяше след нея, а Харлан вървеше последен.

Слава Богу, нямаше да й се наложи да седне до него!

Сейдж погледна пред себе си и се отпусна, за да се наслади на тържествената атмосфера. Олтарът и галерията на хористите бяха украсени с яркочервени цветя. От органа и пианото се носеха коледни химни. Присъстващите бяха потънали в почтителна и благоговейна тишина.

— …но ако се разплаче, ще ни се наложи да се измъкнем.

Сейдж бе изтръгната от унеса си от шепота на Девон.

— Добра идея. Ще си сменим местата с Харлан. — Лъки не можеше да говори тихо. Гласът му се чу в целия храм. Пасторът, който седеше до подиума, го погледна намръщено, както всъщност правеше всяка неделя от деня, в който Лъки бе престанал да посещава детската градина.

Харлан се изправи, Лъки се премести до най-крайното място, Девон мина до него, като остави свободно мястото между нея и Сейдж. Харлан се промъкна край тях, като се опитваше да не ги настъпва и да не блъска коленете им и се отпусна на мястото до нея.