Сандра Браун - Пламъци

— Повече от вероятно е — отвърна откровено той. — Ако шерифът вземе да се занимава с всеки изстрел тук, ще се скапе за по-малко от месец.

Проумявайки, че може би е прав, Лара въздъхна:

— Престъпление ли извършвахте, когато ви улучиха?

— Е, по-скоро някой и друг грях — отговори той и й хвърли бавна, ленива усмивка. Сините му очи се присвиха дяволито. — Но мисля, че не са против закона.

Тя най-сетне престана да се държи официално и се засмя. Не приличаше на престъпник, макар очевидно да бе грешник. Съмняваше се, че е опасен, освен може би за по-податливите жени.

— Ей, ама докторката не била чак такъв сухар. Тя умеела и да се усмихва! Отгоре на всичко усмивката й е прелестна. — Той присви очи и попита тихо: — Какви други прелести криете?

Този път тя скръсти ръце на гърдите си.

— Тия приказки винаги ли действат като примамка?

— Винаги съм смятал, че щом става дума за момчета и момичета, приказките са излишни.

— Нима?

— Пести се време и енергия. Която е по-добре да се изразходва за други работи.

— Не смея да попитам: „За какво например?“

— Що пък, питайте. Не съм от срамежливите. А вие?

Отдавна никой мъж не бе флиртувал с нея. Още по-отдавна тя не бе отвръщала на флирта. Беше приятно. Но само за миг. После си спомни защо не биваше да го прави, дори най-безобидно. Усмивката й помръкна, сетне съвсем угасна. Тя се стегна и възвърна официалното си държане.

— Да не си забравите ризата — изрече поривисто.

— Можете да я изхвърлите. — Той направи опит да се отдалечи от масата, но се олюля, сгърчил лице от болка. — Да опустее дано!

— Какво има?

— Скапаният ми глезен. Изкълчих го, когато… Май лошо съм го навехнал.

Тя коленичи и внимателно запретна десния крачол на дънките му.

— Божичко! Защо не ми го показахте по-рано? — Глезенът беше посинял и подут.

— Защото от мене шуртеше кръв като от заклано прасе. Това беше по-важно. Ще оздравее. — Той се наведе, отстрани опипващите й ръце и смъкна надолу крачола си.

— Трябва да му направите снимка. Може да е счупен.

— Не е.

— Не сте достатъчно компетентен по медицинските въпроси, за да давате подобни оценки.

— Не съм, но съм се трошил не веднъж и дваж и знам кога имам счупване, сега случаят не е такъв.

— Не отговарям, ако…

— Успокойте се. Няма да ви търся отговорност. — Без риза, бос, той заподскача към вратата, през която бе влязъл.

— Не искате ли да си измиете ръцете преди тръгване? — предложи тя.

Той погледна петната от кръв и поклати глава.

— Били са и по-мръсни.

Лара се почувства гузна, че го пуска да си върви, без да е изпълнила докрай лекарския си дълг. Но той беше напълно зрял човек и можеше да отговаря за постъпките си. Стори толкова, колкото й позволи.

— Не забравяйте да си пиете антибиотика — предупреди го, мушна се под дясната му мишница и го подпря с лявото си рамо. Прихвана го с ръка през кръста за допълнителна устойчивост, докато куцукаше през вратата, обгърнал раменете й с дясната си ръка. На няколко ярда от стъпалата й пред задния вход бе паркиран пикап. Предните му гуми за малко да прегазят лехичката й с крехки петунии.

— Имате ли патерици?

— Ще си намеря, ако ми дотрябват.

— Ще ви потрябват. Не натоварвайте глезена си няколко дни. Щом се приберете вкъщи, сложете му лед и по-често го дръжте нависоко. И не забравяйте да дойдете в…

— Четири и половина утре. За нищо на света няма да пропусна.

Тя вдигна взор към него. Той наклони глава, за да я види. Погледите им се срещнаха и се кръстосаха. Лара усети топлината, струяща от тялото му. Беше мускулест здравеняк и тя бе убедена, че жилавото му тяло бързо ще се възстанови. Представляваше физически образцов екземпляр, когото тя, не съвсем успешно, се бе опитала да възприеме чисто професионално. Очите му шареха по нея, задържаха се на лицето, косата, устните й. Промълви с тих, дрезгав глас:

— Дявол да го вземе, не съм срещал такъв доктор досега. — Ръката му се плъзна надолу от рамото към бедрото й. — И на пипане също.

— И какъв според вас трябва да е докторът на пипане?

— Не точно такъв — промълви дрезгаво и леко я стисна. В следващия момент я целуна. Ненадейно и нагло впи устни в нейните.

Лара ахна от изненада и се отдръпна от него. Сърцето й щеше да се пръсне, цялата гореше. В главата й нахлуха стотици варианти как да реагира, но реши, че най-добре ще е да се преструва, сякаш нищо не се е случило. Ако го направи на въпрос, ще излезе, че му придава значение. Ще бъде принудена да признае целувката, да я обсъжда с него и набързо прецени, че тъкмо това трябва да бъде избегнато.