Сандра Браун - Пламъци

И Джоди, която викаше най-силно от всички. Викаше за него. Това беше много отдавна.

— На минаване покрай мен — продължи тя — ти изведнъж ме сграбчи през кръста, вдигна ме във въздуха, привлече ме към себе си и ме млясна по устата. С все сила. Досущ като варварин.

— Хмм. Сигурна ли си?

— Сигурна съм я! Нали веднага си пуснах мъзгата. — Надвеси се над него, притискайки зърната си към гърдите му. — Твърде дълго чаках да довършиш започнатото едно време.

— Радвам се, че бях на вашите услуги. — Шляпна я по дупето й и се изправи. — Ще офейквам. — Пресегна се зад нея за дънките.

— Наистина ли си тръгваш? — попита изумена.

— Аха.

Тя се намръщи и ядно смачка цигарата си в един пепелник на нощното шкафче.

— Кучи син — измърмори. Сетне възприе друга тактика, стана от леглото и дръпна дънките му, преди той да успее да ги обуе. Похотливо се блъсна в слабините му.

— Късно е, Кий. Всички у майчето ти сигурно дълбоко спят. По-добре остани с мен тази нощ. — Пъхна ръка между бедрата му и взе да го гали, дръзко и с вещина, взирайки се безсрамно в лицето му, докато пръстите й търсеха отклик. — Страшно ще се минеш, ако не опиташ една от специалните ми закуски.

Устните на Кий трепнаха присмехулно.

— Поднесена в леглото?

— И още как. С всички кусури. Аз дори… — Тя млъкна внезапно, ръцете й неволно го стиснаха и той направи гримаса.

— Ей, по-полека! Това са семейни скъпоценности.

— Шшт! — Тя го пусна и изтича на пръсти до отворената врата на спалнята. В момента, в който стигна до нея, се разнесе мъжки глас:

— Сладурче, прибрах се!

— По дяволите! — Без капка следа от предишната изкусителна нега, тя се обърна към Кий: — Трябва да изчезваш — изсъска му. — Веднага!

Кий вече бе нахлузил дънките и се наведе да потърси ботушите си.

— И как предлагаш да стане тая работа? — Попита шепнешком.

— Сладурче? Горе ли си? — Кий чу стъпки по мраморните плочки във входното антре, сетне по килима на стълбите. — Свърших рано и реших да се прибера вкъщи още тая вечер, вместо да чакам до сутринта.

Тя заблъска Кий като обезумяла към двойните остъклени врати в другия край на стаята. Той успя да грабне пътем ботушите и ризата си, отвори ги и се шмугна навън. Едва когато се озова на балкона, си спомни, че съпружеската спалня се намира на втория етаж на къщата. Надникна над парапета от ковано желязо и проумя, че слизането няма да е лесно.

Изруга под нос и набързо прецени положението. Какво пък, по дяволите? Бе изпадал и в по-трудни ситуации. Тайфуни, пукотевици, едно-две земетресения, природни бедствия и човешки сакатлъци. Не му се случваше за първи път и да бъде сгащен от ненадейно завърнал се у дома съпруг. Ще трябва някак да го забаламоса и да се надява, че ще му се размине.

Пристъпи обратно към спалнята, но замръзна на прага. Чекмеджето на нощното шкафче беше отворено. Любовницата му се беше подпряла в леглото и притискаше атлазения чаршаф към брадичката си с едната ръка. С другата държеше срещу него насочен пистолет.

— Какво правиш, по дяволите?

Пронизителният й писък го зашемети. След миг от пистолетът се разнесе изстрел и едва не му пръсна тъпанчетата. Само подир няколко секунди, през които чуваше единствено тежките удари на сърцето си, осъзна, че е прострелян. Погледна обгорената рана от лявата си страна и вдигна невярващи очи към нея.

Стъпките вече тичаха по коридора.

— Слънчице!

Тя отново нададе смразяващ писък. И насочи пистолета.

Внезапно опомнил се, Кий се извърна и в същото време тя гръмна. Помисли си, че този път не го е улучила, но нямаше време да проверява. Метна ботушите и ризата през парапета, прехвърли левия си крак, после десния, закрепи се на ръба за миг и скочи на земята в тъмното.

Строполи се тежко на десния глезен. Болката го прониза първо през прасеца, бедрото и слабините и накрая го блъсна в корема. Премигна няколко пъти задъхан, като се молеше да не повърне и се напрягаше с все сила да не изгуби съзнание, грабна ботушите и ризата и си плю на петите.

Лара подскочи от думкането по задната й врата. Беше потънала в един сладникав стар филм с Бет Дейвис! Намали звука на телевизора с дистанционното и се ослуша. Чукането се повтори, този път още по-силно и настойчиво. Тя отметна пухкавия вълнен шал, с който бе завила коленете си, стана от удобното канапе в дневната и забърза по коридора, като пътем палеше лампите.

Щом стигна в задната стая на клиниката, видя очертанията на мъж зад полуспуснатите минищори на вратата. Предпазливо пристъпи и надникна през един процеп в тях.