Сандра Браун - Пламъци

— Говорих с нея — рече на полицая — ама не сме се питали на кой как му викат.

— Тя бъбреше с куп народ, Гюс — намеси се Хап.

— Но само тоя е киснал в пандиза. Само тоя е пуснат условно.

Буи пристъпи от крак на крак и заповяда на стегнатите си мускули да се отпуснат. Дявол да го вземе, инстинктивно усещаше, че зад всеки ъгъл го дебнат неприятности, готови да го връхлетят с пълна сила и да го премажат. Дано успее да им избяга, макар че шансовете не изглеждаха добри.

Тоя двеста и петдесетфунтов помощник-шериф беше гадняр. Буи им бе сърбал попарата на доста такива като него и веднага ги надушваше. Срещаха се най-различни — яки и мускулести, дребни и жилави. Боят и силата не бяха от значение. Общият им знаменател бе подлярското пламъче, дето святкаше в очите им.

Буи го бе открил за първи път у доведения си баща, скоро след като отчаяната му, овдовяла майка се бе омъжила за гадното пиянде, дето най-безнаказано го налагаше, по-късно го разпозна в учителя по физкултура на долните класове в гимназията, който ежедневно и целенасочено подлагаше на унижения децата, лишени от спортни заложби.

Щом започна да се опъва на пастрока-побойник и да защитава горките деца от оня насилник, неприятностите заваляха, докато накрая се озова в окръжния пандиз като малолетен престъпник. Не се поучи от грешките си и след години стигна чак до щатския затвор.

Но този път нямаше да се поддаде. Не познаваше Дарси Уинстън и въобще не го интересуваше, че е била нападната. Каза си, че ако си трае, всичко ще бъде наред.

— През цялото време бях тук, в „Палмата“, както рече Хап.

Полицаят го измери с поглед отдолу-нагоре и отгоре-надолу.

— Съблечи се.

— Моля?

— Да не си глух? Съблечи се. Гол.

— Гюс — обади се разтревожен Хап. — Сигурен ли си, че се налага? Момчето тук…

— Разкарай се, Хап — сопна му се полицаят. — Остави ме да си върша работата, ясно? Госпожа Уинстън е стреляла по натрапника. Знаем, че го е уцелила, защото по балконския парапет и около басейна беше оклепано с кръв. Оставил е диря, докато е бягал през храстите. — Той подръпна кобура, на пистолета си, който беше хлътнал в дълбоката чупка под провисналото му шкембе. — Дай да видим дали нямаш нейде рана от куршум. Смъквай си дрехите, пандизчийо.

Буи кипна.

— Еби си майката.

Лицето на полицая почервеня като билярдна топка. Свинските му очички почти потънаха сред пламналите гънчици лой.

Сега вече щеше да му излезе през носа.

Помощник-шерифът изгрухтя и се спусна към Буи. Буи се отмести, полицаят се засили разярен, но Буи пак успя да се изплъзне. Хап Холистър се вклини помежду им.

— Ей, вие двамата! Не ща никакви бели тук. Бас ловя, че и вие не щете.

— Ще му строша кокалите на тоя въшлив педераст.

— Не, няма, Гюс. — Гюс напираше да се измъкне от ръцете на Хап, които го държаха, но Хап стотици пъти бе разтървавал свадливи пияници, пък и не беше дребен мъж. Можеше да се справи с помощник-шерифа. — Шерифът Бакстър ще ти съдере задника, ако те пипне да се гавриш със заподозрян.

— Аз не съм заподозрян! — извика Буи.

Продължавайки да стиска Гюс, Хап метна кръвнишки поглед на Буи над тлъстото рамо на полицая.

— Не си изтървавай така езика, бе момче. Тъпо е. А сега се извини.

— Да има да взема!

— Извини се! — изрева Хап. — Не ме карай да съжалявам, че се застъпих за теб.

Хап и Буи си размениха предизвикателни погледи, докато помощник-шерифът беснееше. Буи премисли. Остане ли без работа, не му мърда неговият наблюдаващ инспектор да го подгони. Бачкането може да е нищо и никакво, направо скапано, ама нали се плаща и доказва желанието му да се впише отново в обществото.

Ще пукне, ама няма да се върне в Хънтсвил. Дори ако се наложи да целува задника на всеки тъпанар с бичи врат и със значка на ризата, пак няма да се върне в затвора.

— Вземам си думите назад. — За по-убедително разкопча ризата и показа гърдите и гърба си на помощник-шерифа.

— Никакви следи от куршуми. Цялата вечер бях тук.

— Пък и вероятно ще се намерят поне трийсетина свидетели, дето ще го потвърдят, Гюс — обади се Хап. — Някой друг се е опитал да нахълта в спалнята на госпожа Дарси Уинстън снощи. Не е бил Буи.

На Гюс хич не му се щеше да отстъпи, макар да бе очевидно, че е сбъркал.

— Странна работа, щом тоя бивш пандизчия довтаса в града, веднага се получи съобщение за сериозно престъпление, първото от не знам си кога.

— Съвпадение — каза Хап.

— Сигурно — измърмори помощник-шерифът, въпреки че още стоеше вторачен подозрително в Буи.