Сандра Браун - Предизвикателството

— Съжалявам — отвърна агентът, докато събираше в разбъркана купчина лъскавите снимки на Рейна и ги подаваше на Сюзън Рамзи. — Тя е красиво момиче, само че не е за нас. Опитахте ли при Форд? Ейлийн направи добра кариера при Али Макгро, макар че бе с тъмни коси и очи.

Сюзън напъха снимките обратно в голямата си папка и като хвана Рейна за ръката, забързано напусна офиса. В асансьора зачерта името на агента от дългия си списък.

— Не се тревожи, Рейна. Не може всички в Ню Йорк да са толкова слепи и глупави. Стой добре изправена, моля те. И бъди така добра да се усмихваш малко повече следващия път.

— Раменете ми са приведени, защото ми премалява от глад, мамо. Закусила съм една препечена филийка и половин грейпфрут. Досега сме извървели поне няколко километра. Болят ме краката. Не може ли да спрем някъде, да седнем и да похапнем?

— Само още няколко интервюта — разсеяно отвърна Сюзън, докато преглеждаше останалите имена в списъка си.

— Но аз съм уморена.

Когато стигнаха до партера, Сюзън издърпа Рейна от асансьора.

— Ти наистина си голяма егоистка, Рейна. Аз те отървах от нещастния ти брак. Продадох дома си, за да събера пари да те доведа в Ню Йорк. Жертвам личния си живот заради твоята кариера. И каква благодарност получавам за всичко това? Само хленчиш.

Рейна премълча това, което наистина си мислеше — че кариерата на модел бе идея на майка й, а не нейна; че самата Сюзън бе пожелала да продаде къщата в Демойн и да се премести в Ню Йорк; че бракът й беше нещастен заради постоянното месене на майка й.

— Следващата ни среща е след петнайсет минути. Ако престанеш да се мотаеш, ще пристигнем там пет минутки по-рано. Тъкмо ще имаш време да пооправиш грима си. Моля те, не забравяй да се усмихваш. Не се знае кога една усмивка или очарователен поглед ще се окажат решаващи. Все някой от тези агенти ще забележи скритите ти заложби.

Агентът, който в края на краищата я забеляза, бе Мори Флетчър. Офисът му не беше на някоя от престижните улици. Той самият бе с наднормено тегло, небрежно облечен и оплешивяващ. Името му беше в края на списъка на Сюзън. Но той погледна през майката, без да я забележи, и видя деветнайсетгодишното момиче зад нея. Стомахът му се преобърна, и то не заради сандвича с телешко, който му бяха изпратили от закусвалнята на долния етаж. Щом закоравял професионалист като него бе развълнуван от това лице и тези очи, мислеше си той, то какво остава за масовата публика!

— Седнете, госпожице Рамзи. — Предложи стол най-напред на момичето. Изненадана, тя се строполи на него и незабавно свали обувките си. Той се усмихна и тя му отвърна със същото.

След два дни вече бяха сключили договора, който Сюзън подробно бе прегледала няколко пъти. Това беше само началото.

Мисълта за следващите няколко месеца караше Рейна да се чувства уморена. Тя приведе рамене. Главата й се наклони напред и косата й отново скри класическите й скули.

Облече тениската си, с която спеше, и отиде боса до прозореца. Ако се заслушаше внимателно, можеше да чуе неуморните вълни на мексиканския залив, които се плискаха в брега, на няколко пресечки от къщата. Вятърът шумолеше в гъстите клони на дърветата и към този звук се прибавяше острото скрибуцане на щурците. Необичайността на тези звуци все още я вълнуваше. Бяха толкова различни от уличния шум, който бе чувала през прозореца на апартамента си на трийсет и втория етаж в Източен Манхатън. Предпочиташе тази чудато обзаведена спалня пред строгия модернизъм на професионално мебелирания й апартамент в Ню Йорк. Тишината и спокойствието тук бяха нещо, което винаги щеше да цени.

Само че тази нощ не бе толкова спокойна.

Откри това веднага щом се пъхна между чаршафите. Мислите й постоянно се връщаха към мъжа, който сега живееше от другата страна на коридора. Той така се вписваше във всеобщата представа за мъжага, че бе направо смешен. Странно, но въпреки това, мислеше си тя, съвсем не й бе до смях.

Все пак можеше да бъде спокойна за едно нещо — не я бе разпознал. Разбира се, той сигурно четеше спортните списания, а не „Воуг“. Госпожица Рамзи ни най-малко не приличаше на модел от рекламите на козметика по телевизията. А и никой не би очаквал загадъчната Рейна да се окаже в някакъв пансион в Галвстоун, Тексас.

Ама че бе дързък — да целуне ръката й по този начин! Беше го направил от чиста злоба. Как щеше да живее под един покрив с мъж, който бе толкова самонадеян?

Ще го избягвам, реши тя.

Но вече се ослушваше за стъпките му по стълбите и се чудеше какво прави. Ядосана на себе си, тя смачка възглавницата си и изтри Трент Гамблин от съзнанието си. Докато сънят я унасяше, Рейна си мислеше за усмивката му и за привлекателния начин, по който бе озарила лицето му.