Сандра Браун - Предизвикателството

А с опакото на ръката си все още усещаше изгарящите му устни.

Тя почти стъпи върху него, когато отвори вратата на апартамента си късно на следващата сутрин. Трент се бе проснал на пода в коридора и правеше лицеви опори.

— О! — Рейна притисна ръка към разтуптяното си сърце.

Той скочи на крака:

— Добро утро.

Първото й желание бе да се скрие на сигурно място в апартамента си и да затръшне вратата, за да не се поддаде на изкушението да се наслади на голотата му.

На практика той беше гол. От неприличието го деляха само чифт къси спортни гащета. Те обаче бяха много близо до границата. Ластикът им беше доста под кръста му всъщност доста под пъпа му. Мокри от пот, те бяха залепнали за тялото му.

Колкото до размера и формата на всичко той вече нямаше тайни от нея. Беше щедро надарен и прекрасен.

Рейна усети, че гърлото й е пресъхнало след погледа, който бе стрелнала надолу, въпреки че здравият й разум я съветваше да не го прави.

— Добро утро — едва произнесе тя. Каза си, че трябва да гледа навсякъде другаде, но не и към него.

Гуменките му и чифт мокри чорапи бяха захвърлени до прага на апартамента му. През отворената врата се виждаше, че в стаята е пълна бъркотия. Неразопаковани дрехи се бяха изсипали от куфарите. Една върху друга бяха натрупани множество кутии.

— Спортували ли сте? — запита тя, тъй като не можа да измисли какво друго да каже.

— Да, тичах по брега. Беше страхотно.

Беше изпотен. Вероятно литри пот се бяха излели от това внушително мъжко тяло. По кожата му блестяха капчици, които овлажняваха тъмните къдрави косъмчета по гърдите му. Те се стичаха по абаносовата ивица, която се спускаше от корема към пъпа му. Той вдигна ръка да избърше потта от челото си. Да погледне към тъмната вдлъбнатинка на подмишницата му бе нещо много интимно. Рейна виновно отмести очи.

— Дали… рамото ви… искам да кажа, тези лицеви опори не вредят ли на рамото ви? — Собствените й длани бяха влажни от пот. Възможно най-незабележимо опита да ги избърше в размъкнатите си сиви панталони.

— Не ми вредят. Натоварват се различни мускули.

— Разбирам.

— Наистина ли?

— Ами да, нали лицевите опори са за ръце и гръден кош?

— Да — каза той. — За гръдните мускули. Вие тренирате ли нещо?

— Не и… моите гръдни мускули… — Той се ухили широко. — Тичам понякога — побърза да добави тя.

— Защо не потичаме заедно утре?

— Не мисля, че идеята е добра — каза тя, опитвайки се да мине покрай него. — Е, довиждане.

— Извинявайте, че използвам коридора, но в апартамента ми няма място. Все още не съм разопаковал нещата си.

— Аз всъщност слизах към кухнята. Извинете ме.

Когато Рейна се изравни с него, той каза:

— Госпожице Рамзи?

— Да? — Учтиво, макар и не съвсем разумно, тя се обърна с лице към него. Сега бяха достатъчно близо, за да усети соления мирис на море, който бе донесъл със себе си от брега. Това съвсем не бе неприятно.

— Знаете ли всъщност как точно трябва да се изпълняват лицевите опори?

— Аз никога… не, не знам.

— За да се постигне максимален резултат от упражнението, лицевите опори трябва да се правят, докато някой лежи върху гърба ти.

Тя преглътна:

— Да лежи на гърба ти?

Той се облегна на стената и скръсти ръце пред гърдите си. Щеше й се да не го бе правил, тъй като небрежната стойка само подсили ефекта от твърдите мускули по гръдния му кош. Тялото му бе започнало да се охлажда и зърната на гърдите му бяха настръхнали. Рейна отново почувства, че бе видяла нещо забранено и сведе очи. Много неразумен ход, както се оказа. Босите му крака също бяха кръстосани и това подчертаваше издутината между бедрата му.

— Да. Някой, който да добавя допълнителна тежест.

— За да работят по-усилено мускулите ли? — предположи тя.

— Точно това е идеята. Ами мислех си, предполагам, че вие не бихте… — Наклони глава на една страна и остави предложението си недовършено, докато в очите му проблясваха дяволити пламъчета. — Не, предполагам, че не — кратко отсече той. — Няма значение.

Бузите й бяха пламнали. Най-напред изчервяването й беше предизвикано от смущение, а после от гняв, като видя многозначителната усмивка върху чувствените му устни.

— Както казах, бях тръгнала към кухнята. — Обърна му гръб и продължи надолу.

Нахален глупак, беснееше тя, долавяйки смеха му, който я следваше по стълбите. Какво я засягаше, че е решил да се мотае наоколо гол като дивак и да се поти като прасе? Гневеше се по негов адрес, но ръцете й трепереха, докато сипваше сода с лед в чашата си.