Сандра Браун - Предизвикателството

— Да не би да искате още? — недоверчиво попита тя, когато й подаде чашата си за трети път.

Очите му сякаш се мъчеха да проникнат през стъклата на очилата й.

— Това е само една от неутолимите ми жажди, госпожице Рамзи. — Погледът му бавно се премести върху устните й.

— Здравей, Руби!

Рейна подскочи, сякаш бе чула изстрел. Позна веселото подвикване на пощальона. Той имаше навика да се отбива да побъбри с Руби всеки ден, когато носеше пощата. Ако Руби бе с двайсет години по-млада, Рейна би казала, че я ухажва. А може би именно такава бе истината, въпреки възрастта на Руби.

Тя остави кутията със сок на бюфета.

— Обслужете се сам, господин Гамблин. Насам, господин Фелтън — извика на пощальона и забърза към задната веранда. — Руби я няма. О, боже, днес имаме доста писма, нали?

— Повечето са сметки. Няколко списания. Ето, това е всичко. Поздравете Руби от мен.

— Непременно ще го сторя.

Рейна се върна в кухнята с пощата и я стовари на масата. Докато я преглеждаше, за да види дали има нещо за нея, Трент се приближи иззад гърба й.

Беше му станало навик да наблюдава и изучава госпожица Рамзи. Бе толкова различна от жените, които познаваше. По-грозни дрехи от тези, които носеше днес, никога не бе виждал. Широките панталони, пристегнати в кръста й с удобен кожен колан, щяха да са по мярка на жена с двойно повече килограми от нейните. И щяха да бъдат съвсем на мястото си на някой товарен кораб — бяха толкова износени, удобни и грозни.

Формата на краката й оставаше пълна загадка за него. Здравият разум отхвърляше опръсканата й с боя мъжка риза. Запретнатите й ръкави откриваха ръцете й до лактите, но безформената жилетка, която носеше отгоре, се спускаше почти до коленете й. Гърдите й сигурно не бяха нищо особено, но за своя изненада, искаше да разбере точно какви са. Беше ужасно любопитен да узнае повече за гърдите й.

Загледа се в косата й. Не се бе постарала кой знае колко. Тя просто се стелеше по гърба й на тежки, добре сресани кичури. Но затова пък ухаеше страхотно. Харесваше му мирисът на цветя от шампоана й. Или може би използваше ароматни соли за вана?

Самата мисъл за госпожица Рамзи, отпусната във вана, пълна с мехурчета, бе нелепа. Но нали всички жени, дори и най-непретенциозните, се радваха на подобни чисто женски дреболии, мислеше си той. Разбира се, че обича да се излежава във вана с мехурчета. Сигурно е така.

А какво ли облича след това? Оскъдно дантелено бельо, фино като паяжина? Някак си не можеше да си я представи в нещо толкова предизвикателно и възбуждащо. Вероятно носеше памучно бельо, което напълно прикриваше формите й.

Защо, по дяволите, въобще мислеше за бельото й? Не беше за вярване, че просто си стои и си фантазира за бельото на госпожица Рамзи. Боже господи, вероятно се нуждаеше от жена повече, отколкото си бе представял. Може би тялото му отчаяно жадуваше секс, а той все още не бе го осъзнал с разума си. Дали да не се обади на Том и да го помоли да му изпрати някоя подходяща жена? Незабавно. Още утре.

Не, не, мислено отхвърли идеята. По дяволите! Нали точно затова напусна Хюстън? За да се откъсне за малко от безкрайните шумни веселби. Прекалено много се бе забавлявал. През следващите няколко седмици щеше да се приближава до жените само във фантазиите си. А и единствено госпожица Рамзи подхождаше на възрастта му. Изборът му и без това бе много ограничен, защо тогава да не си пофантазира малко за нея? Това не вредеше никому.

Несъмнено тя бе интересна жена, макар че изглеждаше толкова дружелюбна, колкото и плет от бодлива тел. Сутринта, когато бе налетяла на него по време на упражненията му в коридора, по лицето й се бе изписало смущение.

Всъщност той би могъл да освободи достатъчно място в собствения си апартамент за лицевите си опори, но се бе надявал тя да се натъкне на него. Горкото момиче — вероятно никога досега не бе виждало толкова разголен мъж. Дали знаеше как мирише мъжката пот? Вероятно бе научила едва тази сутрин. Определено бе изглеждала объркана. Дори и сега с мъка сдържаше смеха си при мисълта за шокираното й изражение. Но затова пък видяното й бе харесало. Би заложил репутацията си на Казанова, че е така.

— Има ли нещо за мен?

Дъхът му погали косите й. Едва тогава Рейна разбра колко е близо до нея.

— Не — каза тя и бързо прегледа останалите пликове. След това хвърли пощата на масата, при което едно от модните списания на Руби се отвори.

Рейна затаи дъх.

Тя беше там, грациозна и сексапилна, излетната върху бял чаршаф. Махагоновата й коса бе разпиляна във формата на ветрило по гърба й. Бе отнело повече от час на фризьора и фотографа да я нагласят точно така. Скулите й ясно се очертаваха, очите й гледаха предизвикателно. Устните й блестяха в подканваща усмивка.