Сандра Браун - Предизвикателството

Идеята й да рисува върху дрехи му допадна и той ентусиазирано се съгласи да изложи някои от готовите неща в бутика си срещу процент от продажбата. Те се разпродадоха веднага и клиентите му настояваха за още. Сега тя работеше почти изцяло по поръчка.

— Твоите дрехи са последният вик на модата и най-търсените модели напоследък — каза й Бари.

Тя се усмихна, представяйки си го как си дръпва от поредната тънка черна цигара. Бе раздразнителен, откровен до жестокост, а понякога и направо груб. Но грубостта му бе правопропорционална на привързаността му към човека, към когото се обръщаше. Колкото по-оскърбително се държеше, толкова повече го харесваха клиентите му.

Рейна бе открила, че под външното му лустро Бари е грижовен приятел, чиито превземки са просто защитен механизъм. Вероятно изпълняваше очакванията на всички, така както бе правила и тя допреди шест месеца.

— Госпожа Тапълуайт хареса ли новата си рокля?

— Скъпа моя, когато я видя, беше толкова развълнувана, че едва не пръсна по шевовете роклята, с която беше облечена. А тя бе с най-противния десен, който някога съм виждал.

— Ти ли й я продаде?

— Разбира се — засмя се той. — Някои от клиентите ми може и да нямат вкус, но аз не съм глупак.

— Затова ли се съгласи да излагаш моите дрехи в бутика си?

— Ти си изключение от правилата, скъпа. Беше първия модел, който някога съм срещал да не е бил обсебен от образа си в огледалото. С теб беше удоволствие да се работи по време на всички онези модни спектакли, които организирах. Не беше никак капризна.

— Затова пък майка ми беше.

— Недей да ме подсещаш за нея, иначе няма да спра да приказвам цял ден. Ще кажа само, че обожавам теб и работата ти. Направо се чувствам виновен, че продавам тези произведения на изкуството като стока.

— Обзалагам се, че е така — недоверчиво отвърна Рейна.

Той престорено въздъхна.

— О, боже, толкова добре ме познаваш! Хайде стига — каза й, сменяйки темата. — Кога ще дойдеш в Хюстън? Кога ще е готова полата на госпожа Ръдърфорд? Тя направо ми лази по нервите, като се обажда по три пъти на ден.

— До края на седмицата.

— Добре. Имам още четири поръчки за теб.

— Четири?

— Да, четири, и вдигнах цената ти.

— Бари! Отново ли? Знаеш, че не правя това за пари. Мога да се издържам с парите, които имам.

— Не ставай смешна. В нашето общество правим всичко за пари. А и богатите ми клиентки не се пазарят за цената. Колкото по-скъпо струва нещо на съпрузите им, толкова повече им харесва. Хайде сега, бъди добро момиче и недей да спориш за етикетите с цената, които слагам на дрехите ти. Все още ли държиш на онова нелепо правило да не се срещаш лично с купувачите?

— Да.

— Все същата причина ли?

— Да. Има някаква вероятност някой от тях да ме разпознае.

— Е, и какво от това? Аз бих бил щастлив. Знаеш какво мисля за абсурдната ти криеница.

— Аз съм по-щастлива от всякога, Бари — тихо каза тя.

— Много добре. Няма да ти натяквам повече. Но имам нещо различно и вълнуващо, което искам да обсъдя с теб, когато те видя.

— И какво е то?

— Сега няма значение. Просто довърши полата на госпожа Ръдърфорд.

— Добре. Аз ще… Изчакай за секунда. Руби е на вратата. — Рейна остави слушалката и изтича до вратата. Но на прага й не стоеше Руби, а Трент. Той спокойно се бе облегнал на рамката.

— Имате ли лейкопласт?

— Говоря по телефона — прекъсна го тя. Изглеждаше страшно съблазнителен и Рейна се ядоса на себе си, че въобще го забелязва.

— Няма нищо, ще почакам.

Мина покрай нея и влезе, така че не й оставаше друго, освен да затвори вратата след него. Определено не можеше да го изрита от апартамента си. Погледна го намръщено и се върна на телефона.

— Извинявай, Бари. Трябва да прекъсвам.

— Аз също. Ще те видя ли по-късно тази седмица, скъпа?

— Да, в петък. Довиждане.

— Кой е Бари? — без увъртане запита Трент веднага щом тя затвори телефона.

— Не е ваша работа. Какво искахте?

— Приятел ли ви е?

Погледна го ядосано през синкавите стъкла на очилата си и преброи наум до десет.

— Да, Бари е мой приятел, но не в смисъла, който вие влагате. А вие прекъснахте разговора ни заради лейкопласт, нали?

— Сигурна ли сте, че е само приятел? Нали ще се виждате в петък? На мен ми прилича на среща.

— Искате ли лейкопласт или не?

Тя ядно тръсна глава, отметна назад косата си и го изгледа войнствено, с ръце на кръста. Трент с удоволствие забеляза закръглените очертания на гърдите й под размъкнатата риза. Хубави гърди. Даже много хубави.