Сандра Браун: Алибито

Доктор Джон Медисън бе чернокож, постигнал успех и авторитет в един типично южняшки град. Смайлоу особено ценеше хората, преуспели въпреки враждебното отношение на обществото.

Медисън внимателно бе огледал трупа така, както бе намерен — обърнат по корем. Бяха го очертали и фотографирали от различни ъгли. Той бе разгледал ръцете на жертвата, особено живеца под ноктите на вкочанените пръсти. Бе хванал с пинцети някаква микроскопична частица от ръкава на Петиджон, която внимателно бе сложил в пакет като веществено доказателство.

След първия оглед, когато помоли да му помогнат да обърне тялото, всички зяпнаха от изненада. На слепоочието на Петиджон, близо до косите, имаше голяма рана.

— Как мислиш, дали е умрял от удара? — попита Смайлоу и клекна, за да види раната отблизо. — Или първо го е застрелял, а това е станало при падането?

Медисън намести очилата си и смутено отвърна:

— Ако ти е трудно да говориш сега, можем да обсъдим всичко по-късно.

— Имаш предвид, защото беше мой роднина? — Когато медицинският експерт кимна, Смайлоу каза: — Никога не съм допускал личният ми живот да повлияе на професионалния, както и обратното. Кажи ми какво мислиш, Джон, без да ми спестяваш ужасяващите подробности. — Естествено трябва по-внимателно да разгледам раната — отбеляза Медисън и повече не коментира роднинската връзка между жертвата и детектива. — Все пак, на пръв поглед, бих казал, че е ударен в главата, преди да умре, а не след това. Колкото и ужасно да изглежда. Подобен удар може да причини няколко вида мозъчни травми, всяка от които би била фатална.

— Но ти не смяташ, че е умрял от това.

— Прав си, Рори, не смятам. Раната не изглежда смъртоносна. Отокът е отвън, което обикновено означава, че няма сериозни вътрешни наранявания. Все пак понякога оставам изненадан.

Смайлоу прие с разбиране нежеланието на съдебния лекар да изрази становище преди аутопсията.

— Тогава може ли да се каже, че със сигурност смъртта е причинена от изстрелите?

Медисън кимна:

— Но това е само първоначално предположение. Струва ми се, че е паднал или е бил повален, преди да умре.

— Колко по-рано?

— Не е толкова лесно да се определи.

— Хм.

Смайлоу бързо огледа стаята. Килим, канапе, фотьойли — само меки предмети, с изключение на стъклената масичка. Придвижи се към нея, без да се изправя, и наведе глава, докато очите му достигнаха нивото на плота. Върху масичката бяха намерени чаша и бутилка от бюфета. Полицаите от екипа вече ги бяха взели.

От този ъгъл Смайлоу забеляза няколко засъхнали кръга от питие там, където Петиджон бе сложил чашата си без подложка. Бавно и съсредоточено плъзна поглед по стъклената повърхност. Уредът за откриване на отпечатъци бе засякъл нещо, което вероятно бе следа, оставена от нечия длан на ръба.

Смайлоу стана и се опита да си представи случилото се. Отдалечи се от масата, след това отново се приближи.

— Да предположим, че Лут е посегнал към чашата — започна да разсъждава той на глас — и е политнал напред.

— Злополука? — попита един от другите детективи, които се бояха от Смайлоу, не го харесваха, но никой от Отдела за криминални разследвания не би оспорил умението му да прави възстановки на престъпления. Всички в стаята слушаха внимателно.

— Може би не — замислено отвърна Смайлоу. — Вероятно някой го е блъснал отзад и е загубил равновесие. Препънал се е. — Той разигра версията си, като внимаваше да не докосва нищо, особено тялото. — Направил е опит да се задържи за ръба на масата, но навярно е ударил главата си в пода толкова силно, че е изпаднал в безсъзнание.

Погледна към Медисън и въпросително повдигна вежди.

— Възможно е — отвърна съдебният лекар.

— Да кажем, че е бил поне замаян. Би паднал точно тук. Смайлоу разпери ръце и посочи линиите на пода, които отбелязваха позата, в която бе открит трупът.

— Тогава този, който го е съборил, е изстрелял два куршума в гърба му — намеси се един от полицаите.

— Определено е прострелян в гръб, докато е лежал по корем на пода — каза Смайлоу и погледна Медисън в очакване да потвърди.

— Така изглежда — отвърна лекарят.

Детектив Майк Колинс тихо подсвирна.

— Колко хладнокръвно! Да застреляш човек в гръб, след като вече е паднал. Бил е някой, който наистина му е имал зъб.

— Лут беше известен именно с това, че умееше да събужда омраза у хората — каза Смайлоу. — Сега трябва да сведем броя на враговете му до един.

— Познавал е убиеца.