Сандра Браун - Алибито

— Тогава уреди ми среща рано. В седем и половина. И нека полицейският художник също да е там.

Понеделник

В седем и тридесет на следващата сутрин Хамънд влезе в болницата с новия брой на „Поуст енд Къриър“ и куфарчето си в ръка. Спря на регистратурата, за да попита за номера на стаята, който Стефи не бе му дала. Спря И до автомата за кафе.

Носеше вратовръзка, но понеже синоптичните прогнози обещаваха горещ ден, бе оставил сакото си в колата, бе навил ръкавите на ризата си и разкопчал горното копче. Походката му бе гневна, а мрачното му изражение напомняше за буреносен облак.

Стефи трябваше да бъде благодарна, че всички вече се бяха събрали, когато пристигна. Тя бе там заедно с Рори Смайлоу, една невзрачна жена в полицейска униформа, чиято големина не бе подходяща за нея, и пациента на леглото. Клепачите на Стефи бяха подпухнали, сякаш от безсъние. След размяната на поздрави тя каза:

— Хамънд, навярно помниш полицай Мери Ендикът. И преди сме работили с нея.

Той остави куфарчето и вестника на един стол, за да подаде ръка на полицейската художничка.

— Здравейте, Ендикът.

— Добро утро, мистър Крос.

След това Стефи го представи на мистър Даниелс, гост на техния град от Мейкън, Джорджия, който в момента преглъщаше блудкавата болнична закуска.

— Съжалявам, че екскурзията ви до Чарлстън не е била от най-приятните, мистър Даниелс. По-добре ли се чувствате?

— Достатъчно добре, за да си тръгна оттук. Ако е възможно, бих искал да приключим, преди жена ми да е дошла да ме вземе.

— Това зависи от точността на описанието, което ще ни дадете. Полицай Ендикът е отлична художничка, но колко сполучлив ще бъде портретът — зависи и от вас.

Даниелс изглеждаше разтревожен.

— Ще бъде ли необходимо да се явявам в съда като свидетел? Искам да кажа, ако заловите тази дама и се окаже, че тя е убиецът, ще трябва ли да го потвърдя в съдебната зала?

— Възможно е — призна Хамънд.

Той смутено въздъхна:

— Е, щом се налага, ще изпълня гражданския си дълг. — Философски сви рамене. — Да започваме.

Хамънд каза:

— Първо бих искал да чуя разказа ви, мистър Даниелс.

— Вече го изслушахме няколко пъти — възрази Смайлоу. — Не ни помогна особено.

След равнодушния си поздрав до този момент Смайлоу бе стоял мълчалив и неподвижен като гущер на припек. Много хора намираха тази поза за спокойна, но у Хамънд създаваше впечатление за влечуго, дебнещо плячка, което всеки момент ще нападне жертвата си.

Хамънд реши, че това сравнение му е хрумнало заради непримиримата му ненавист към този човек. Беше нечестен към гущерите.

Сивият костюм на Смайлоу бе безупречно ушит и изгладен. Колосаната яка на бялата му риза не трепваше над стегнатия възел на вратовръзката. Всеки кичур от косите му бе старателно пригладен. Очите изглеждаха ясни и проницателни. След неспокойната нощ, която Хамънд бе прекарал, мятайки се в леглото, съвършеният външен вид и хладнокръвното държане на Смайлоу го вбесиха.

— Естествено ти имаш думата — учтиво каза той. — Разследването е поверено на теб.

— Прав си, така е.

— Но от учтивост би могъл…

— Ти не прояви и капка учтивост към мен, като свика тази среща, без предварително да ме уведомиш. Казваш, че разследването е мое, а изглежда, че ти го ръководиш. Както обикновено, има разминаване между думите и действията ти, Хамънд.

Би било истинско чудо Смайлоу да не подхване кавга именно когато Крос и без това бе изпълнен е гняв.

— Слушай, аз бях извън града в деня на убийството на Петиджон и трябва да се запозная с това, което съм пропуснал. Прочетох материалите във вестника, но знам, че ти никога не споделяш е медиите всичко, което си открил. Искам само да узная подробностите.

— Когато му дойде времето.

— Защо не сега?

— Хайде, момчета, мир! — Стефи застана между тях. — Все едно е кой свика тази среща, нали? Всъщност, Хамънд, снощи, когато се обадих на полицай Ендикът, Смайлоу вече бе говорил с нея. — Пълничката дама с униформа безмълвно потвърди. — Практически идеята бе негова и така би трябвало да бъде, защото случаят е негов, преди да го предаде на нас. Нали? Смайлоу, щом Хамънд също се е сетил за портрет по описание, това само потвърждава, че великите умове разсъждават еднакво, а с този случай са се заели предостатъчно умни хора. Така че да се залавяме за работа и да не задържаме хората по-дълго, отколкото е необходимо. Мистър Даниелс помоли да побързаме, а трябва да свършим и други неща. Лично аз нямам нищо против да изслушам разказа му още веднъж.