Сандра Браун - Алибито

Смайлоу кимна неохотно. Даниелс повтори още веднъж цялата история. Когато завърши, Хамънд го попита дали е сигурен, че не е видял никого другиго.

— Имате предвид, когато стигнах на петия етаж? Не, господине.

— Сигурен ли сте?

— Нямаше никого освен онази дама и мен. Но стоях в коридора не повече от… хм… да кажем, двадесет-тридесет секунди, след като слязох от асансьора.

— Някой пътува ли с вас в кабината?

— Не, господине.

— Благодаря ви, че повторихте разказа си специално за мен, мистър Даниелс.

Хамънд не обърна внимание на укорителния поглед на Смайлоу и позволи на Мери Ендикът да разпита пациента. Смайлоу се извини и излезе да се обади на някого по телефона. Стефи застана до рамото на художничката и внимателно изслуша въпросите, които тя задаваше на Даниелс. Хамънд отнесе изстиналото си кафе до прозореца и се загледа навън в слънчевия ден, който бе в контраст с мрачното му настроение.

След малко Стефи се приближи към него.

— Днес си ужасно мълчалив.

— Почти не мигнах цяла нощ.

— Има ли някаква причина за това безсъние?

Доловил скрития смисъл на въпроса й, той извърна глава и строго я изгледа.

— Просто бях неспокоен.

— Жесток си, Хамънд.

— Защо?

— Очаквах поне да се напиеш до забрава и отново да обмислиш решението си да прекратиш връзката ни.

Той се усмихна, но тонът му бе сериозен:

— Беше единственото възможно решение за нас, Стефи. Знаеш го не по-зле от мен.

— Особено като се има предвид какво реши Мейсън.

— Той реши така, не аз.

— Но аз дори не получих възможност да се боря за това дело. Мейсън винаги е на твоя страна и не го крие. Ти го знаеш не по-зле от мен.

— Имам повече опит, Стефи.

— Да, сигурно — отегчено отвърна тя, не скривайки раздразнението си.

Преди Хамънд да каже нещо в отговор, Смайлоу се върна.

— Става интересно. Един от моите хора слухти из квартала на Петиджон, за да разбере дали Лут се е карал с някого от съдружниците или съседите си. Отново задънена улица.

— Надявам се, че има някакво „но“ — каза Стефи.

Той кимна.

— Но Сара Бърч е ходила до супермаркета в събота следобед. Поръчала на месаря да приготви няколко свински пържоли, които искала да сготви за вечеря в неделя. Бил доста зает и я помолил да почака. Но тя решила в това време да обиколи останалите щандове. Магазинът бил препълнен. Месарят твърди, че се върнала при него едва след час, което означава, че ни излъга, че през целия следобед е била с мисис Петиджон.

— Щом можа да излъже за нещо толкова незначително, като ходенето на пазар, значи е възможно да продължи да ни подвежда.

— Всъщност лъжата й не е толкова незначителна. Часът съвпада. Месарят си спомня, че Сара Бърч е минала да вземе пържолите малко преди шест и половина, когато свършва смяната му.

— Значи е била в магазина, да кажем, от пет до шест и половина — замислено отбеляза Стефи. — Около времето, когато някой е очистил Петиджон. А супермаркетът се намира на две преки от хотела! По дяволите! Нима ще излезе толкова просто?

— Не — недоволно промърмори Смайлоу. — Мистър Даниелс каза, че жената в коридора на хотела не била цветнокожа. А Сара Бърч определено е.

— Но може да прикрива Дейви.

— Онази не е била и руса — напомни й Смайлоу. — Всеки би казал, че косите на Дейви Петиджон са руси.

— Шегуваш ли се? Тя е кралица на дегизировките.

Хамънд не бе изненадан, че вярната прислужница на Дейви е излъгала заради нея. Но бе смутен от ехидната забележка на Стефи и разтревожен, че приятелката му от детството наистина може да бъде заподозряна, а алибито й не е така желязно, както твърдеше.

— Тя не би убила Лут. — Другите двама се обърнаха към него. — Какъв мотив може да има?

— Ревност и пари.

Хамънд поклати глава в знак на несъгласие.

— Дейви също имаше любовници, Стефи. Защо би ревнувала Лут? Освен това разполага със собствени пари. Вероятно дори повече от неговите.

— Все пак не съм готова да я зачеркна от списъка.

Той ги остави да размишляват и се приближи към леглото. Даниелс държеше в скута си отворен скицник с множество рисунки на очи с различна форма. Хамънд погледна към листа на Ендикът, но тя все още работеше върху овала на лицето.

— Може би трябва малко да стесните тук — каза мистър Даниелс и посочи бузата си. Художничката добави няколко щриха. — Да, по-скоро така.

Когато преминаха към веждите и очите, Хамънд се върна при Стефи и Смайлоу.

— А бившите му бизнес партньори? — попита той детектива.