Сандра Браун - Алибито

— Всъщност, ако хористите от Мейкън наистина са толкова зле, навярно и бездруго нямаше да получим ценна информация. Едва ли са обърнали внимание какво става наоколо, щом болките им са били така мъчителни. Нищо няма да загубим, ако дойдем отново утре, за да поговорим е тях, но мисля, че ще стигнеш до задънена улица.

— Може би. — Той седна на един свободен стол, облегна лакти на коленете си и прокара загрубелия си показалец по устните си. Стефи седна до него и му предложи глътка кока кола. Смайлоу махна с ръка. — Едно от основните правила при криминално разследване е, че винаги някой е видял нещо.

— Мислиш, че хората знаят нещо, което не казват.

— Не. Просто не предполагат, че това, което са видели, е важно.

И двамата замълчаха за миг, всеки потънал в своите мисли. Най-сетне Стефи попита:

— Какво смяташ, че се е случило в онзи апартамент?

— Опитвам се да не градя хипотези. Все още е рано. Така може да насоча разследването в грешна посока. Бих търсил улики, за да подкрепя твърденията си, пренебрегвайки истинските доказателства, които водят към разясняването на случая.

— Мислех, че всички полицаи разчитат на интуиция.

— Донякъде. Но винаги се ръководят от доказателствата. Предположенията им или се потвърждават, или се отхвърлят — в зависимост от събраните улики, които ги подкрепят или опровергават. — Той се облегна назад и въздъхна дълбоко, въпреки че не бе в стила му да издава умората си. — На този етап знаем само, че жертвата е човек, когото мнозина биха се радвали да видят мъртъв.

— Включително и ти.

Очите му добиха строг израз.

— Ще излъжа, ако отрека. Мразех този негодник и никога не съм го крил. Докато ти…

— Аз?

— Петиджон имаше голямо влияние в местната политика. Както и в прокуратурата. Мейсън скоро ще се пенсионира…

— Все още не го е обявил официално.

— Но скоро ще го направи. Щом той няма да се кандидатира отново, а вторият по влияние умира от рак на простатата…

— Уолис ще живее още около шест седмици.

— Значи през ноември в прокуратурата ще се води битка. Петиджон умееше да влиза под кожата на амбициозните и склонните към корупция. Помисли само какво удоволствие би било за мошеник като него да види на поста областен прокурор млада сладурана като теб.

— Не съм сладурана. Що се отнася до възрастта ми, вече съм почти на четиридесет.

— А какво ще кажеш за амбициите и склонността към корупция?

— Признавам, че имам първите, но отричам второто. Освен това, ако Петиджон е можел да ми постели червен килим към поста главен прокурор на областта, защо бих го убила?

— Добър въпрос — каза той и я изгледа под око.

— Ти си ужасно задръстен, Смайлоу. — Стефи поклати глава и се засмя: — Все пак разбирам за какво намекваш. Като се има предвид как действаше Петиджон, списъкът на заподозрените наистина става безкраен.

— Което никак не улеснява работата ми.

— Може би сам усложняваш нещата. — Тя замислено отпи глътка кола. — Кои са двата най-често срещани мотива за убийство?

Той знаеше отговора, който сочеше към едно-единствено лице.

— Мисис Петиджон?

— Логично, нали? — Стефи вдигна показалец. — Писнало й е от безсрамните изневери на съпруга й. Дори и да го е обичала, със сигурност се е чувствала унизена.

— Баща й е постъпвал по същия начин с майка й.

— Което би могло да обясни защо е имало втори изстрел, щом първият го е убил. — Изпъна още един пръст. — Освен това, сега тя ще наследи купища пари. Дори единият от тези мотиви е достатъчен. А в комбинация…

Тя повдигна рамене, сякаш нямаше какво да добави. Смайлоу се замисли за миг и смръщи вежди.

— Твърде очевидно, нали? Но Дейви има алиби.

Стефи ехидно се засмя:

— Вярната семейна прислужница? „Да, мис Скарлет. Не, мис Скарлет. Защо не ми ударите още една плесница, мис Скарлет?“

— Сарказмът не ти отива, Стефи.

— Не е сарказъм. Отношенията помежду им изглеждат толкова старомодни.

— Мисис Петиджон не мисли така. Сигурен съм, че и Сара Бърч. Те са истински привързани една към друга.

— Докато мис Дейви е господарката.

Той поклати глава:

— Човек трябва да е отраснал тук, за да разбере.

— Слава богу, че аз не съм! В Средния запад…

— Където хората са по-просветени и всички са създадени равни?

— Ти го каза, Смайлоу, не аз.

— Не само саркастична, а и с твърде високо самочувствие. Щом толкова презираш старомодните ни отношения, защо си се преместила тук?

— Заради възможността, която получих.