Сандра Браун - Горещо утро

— Радвам се, че се забавляваш днес. Може би няма да ти е толкова весело утре, мистър Абърнати. В утрешната поща ще има писмо от мен до свещеника. В него признавам всичко и особено това, как съм отклонявала от правия път такива като теб.

Дъб замръзна с ръце върху жилетката.

— Не си го направила! — изръмжа той.

Тя се усмихна сладко:

— О, да, направих го. Моля го, разбира се, да прочете молитва за прокълнатата ми душа. Но в същото време съм посочила имена. Твоето оглавява списъка, написано е с главни букви. — Тя отметна глава назад и се изсмя. — Бях добра за следобедно развлечение, но ти не помогна онези диваци да се махнат от главата ми. По-скоро би ме видял да загина, отколкото да се помръднеш. На улицата гледаше сякаш през мен. Е, вече е време ти и другите като теб, лицемерни кучи синове, да си платите за услугите.

— Ти, проклета кучка — извика той.

— Ако ме удариш, ще отида да покажа лично на свещеника белезите. — Думите изскочиха бързо в момента, когато той тръгна към нея с вдигната ръка, готова да я удари. Той отпусна ръката си, но лицето му се изкриви от ярост, а гърдите му тежко се повдигаха, търсейки изход от обзелата го злоба.

С вдървени пръсти той дозакопча палтото си.

— Да не си забравиш шапката и бастуна, скъпи — извика тя сладко, докато той се препъваше към вратата. Смехът й остана да звучи след него, докато затръшваше вратата.

Присила затанцува из стаята. Накрая се тръшна на леглото сред купчината объркани завивки. Трудно ще е да се справят с Мадам Присила Уоткинс.

В този миг за Дъб Абърнати целият свят беше окъпан в червено от ярост, докато си пробиваше път през тълпата в салоните. Очите му светнаха при вида на едно потно лице. Той направи движение с глава, и малко след като излезе от „Райските градини“ беше последван по тротоара от една сянка. Разговорът беше кратък, инструкциите бяха дадени ясно.

Мъжът се върна в салона, а Дъб Абърнати отиде пеш до мястото, където беше оставил кабриолета си. Той се качи и изцъка с език на конете. Подкара в спокойната нощ към къщи, където го чакаше семейството му.

Шугар Далтън се събуди по-рано от обикновено. Още не беше се разсъмнало, когато се размърда с горчив вкус в устата и болка в лявата ръка, която не й даваше да спи.

Уморено седна на ръба на леглото. С разтреперани ръце хвана главата си, превивайки се на две в усилието си да стане от пропадащия дюшек, където беше прекарала години, развличайки толкова много мъже, твърде много, за да знае точния им брой.

Какво беше яла снощи, та й беше така зле? Или по-скоро — кога беше яла за последен път? Като получи обещаната награда, ще я изхарчи за уиски.

Тя се запрепъва надолу по тъмните стълби, решила, че има нужда да излезе навън. Премина през полутъмните стаи и се озова на задната врата.

Почувства студената, влажна роса с босите си крака, докато преминаваше тясната ивица трева между вратата и тоалетната. Повдигна края на роклята си и пристъпи леко. Когато вдигна поглед, викът застина в гърлото й.

Сивата, неясна утрин придаваше още повече мистичност на ужаса, който срещнаха очите на Шугар.

Мадам Присила беше прикована към стената на тоалетната. Камата, инструмент на убийството, още стърчеше от врата й. Лицето й беше синьо. Устните и езикът, който се показваше, бяха виолетови. Очите й бяха грозно изблещени. Кичурите пепелно руса коса ужасяващо се полюляваха от слабия ветрец и изглеждаха печални и сиви като див мъх, висящ от клоните на изсъхнало дърво. Кръвта беше засъхнала на ръждиви петна по китките и стъпалата, където беше прикована към стената.

Тя беше гола.

Шугар се опита да извика. От гърлото й излезе само хриптене, а лявата й ръка сякаш се откъсна от тялото от болката, преминала през нея. Тя се опита да побегне, но коленете й се подгънаха. Сърцето, натоварвано с алкохол години наред, беше спряло да бие още преди меката, влажна земя да поеме тялото й.

По-късно през деня свещеникът беше учуден, че пощата в дома му не се получи. Такова недоглеждане беше непростимо и той щеше да го каже на началника на пощата. Но донякъде се успокои от заглавията на вестниците. Отвратителната смърт на Присила Уоткинс и Шугар Далтън щеше да му осигури гориво за адски огън и сяра за проповедта, която пишеше за неделната служба.

Жителите на Форт Уърт тъжно клатеха глави над ужасите, описани във вестника. Две мръсници бяха умрели, едната — от насилствена смърт. Жалко беше за тях, но писано е, че всеки жъне това, което е посял. По-късно през деня новината за смъртта на Присила и Шугар беше вече остаряла.