Сандра Браун - Горещо утро

Тя отметна глава назад и го погледна през спуснатите си ресници.

— Сърдиш ли ми се? — попита тя тихо.

Сърдеше се. В продължение на седмици след срещала им на улицата, не се беше появявал. Дързостта на проститутката го беше ужасила. Лесно би й извил врата. Тя беше превърнала живота му в ад. Едва тази седмица си беше възвърнал благосклонността на жена си, след като й обеща почивка в Ню Йорк. Този следобед беше получил скромна, написана на ръка бележка, в която тя го молеше да дойде да я види.

Всяка черта на Присила изразяваше съжаление, когато уморено остави лака за нокти и стана. Тя се увери, че полите на виолетовия й пеньоар падат точно както трябва, докато пристъпваше колебливо към бившия си покровител.

— Съжалявам, Дъб. Беше от ревност — каза тя, като разпери умолително ръце. — Жена ти те има през цялото време. Видях как я качваш в кабриолета и побеснях. Не е честно тя да живее с теб, а аз да чакам удобен момент, за да те видя. — Тя се придвижи още и застана достатъчно близо, за да може да го докосне. — Съжалявам, ако съм те разстроила или съм ти донесла някакви неприятности. Моля те, прости ми.

Дъхът й го докосна. Ухаеше на бренди. Любимата му марка бренди. Тялото й беше гладко като слонова кост, но топло като прясна сметана. Устните — влажни, блестящи и пухкави. Беше с високи токове и чорапи, както той обичаше, но под корсета нямаше нищо. Гърдите й прелива над сатенените чашки. Ако поемаше по-дълбоко дъх, връхчетата щяха да се покажат. Тази мисъл предизвика горещ гейзер в слабините му, а горната му устна започна да се изпотява. Беше проститутка, но нямаше равна на себе си.

Той хвърли шапката и бастуна си на канапето. С учудваща подвижност за мъж с неговото телосложение грабна Присила и я придърпа към себе си, притисна с ръка косата й и болезнено я опъна.

— Никога повече не прави така! — Устните му връхлетяха върху нейните. Той не прояви и следа от нежност или ласка, а брутално проникна с нараняващ език в устата й. Когато се отдръпнаха един от друг, очите на Присила блестяха от възбуда.

Тя се освободи от дрехата и я остави да се плъзне по тялото й на пода. Дъб разкопча кукичките на корсета и го отвори. Кокалчетата на пръстите му се забиваха в меката плът. Както в мечтите му, гърдите й се изсипаха в очакващите му шепи, със зачервени и вече твърди от нетърпение зърна. Той безжалостно ги засмука, причинявайки й болка, но тя ликуваше от нея.

Ръцете й се движеха неистово, разсъбличайки го. Когато беше вече гол, се преместиха на леглото. Той се отпусна по гръб и я дръпна да го възседне. Проникна в нея брутално, но не по-диво отколкото тя го яхаше, докато достигнаха кулминацията извиващи се, удрящи, стенещи, останали и двамата без дъх.

След няколко минути, Присила, загърната само в прозрачен пеньоар, дойде в леглото с бутилка бренди, и я подаде на Дъб. Той отпи, като гледаше как тя се отпуска на възглавницата до него. Посегна към нея и разтвори дрехата й.

Тя отново обви ръце около главата си и изви гръб в нагло безразличие към горещия поглед, който обхождаше голотата й.

— Харесва ли ти? — измърка тя.

Той потопи пръст в брендито, след това го прокара около зърното на гърдата й и го облиза.

— Хареса ми.

— Жалко, че за последен път сме заедно.

Той беше толкова зает с това, което правеше, че изминаха секунди, преди да вдигне глава и да я погледне в очите. Те вече не блестяха от страст, а от нещо по-пламенно.

— Какво искаш да кажеш?

Тя го отблъсна от себе си и стана. Отиде до масата, взе четката и като извади фибите от косата си, спокойно започна да я разресва.

— Продавам „Райските градини“ и напускам града.

— Продаваш? Не разбирам. Къде отиваш?

— Това си е моя работа, Дъб — каза тя на вцепененото му отражение в огледалото. Той наистина изглеждаше смешен, както седеше гол в леглото с глупаво изражение на лицето, като жаба, попаднала в светлината на лампата.

Беше решила да се премести в Ларсен. Независимо дали Грейди остане жив или не, тя имаше намерение да се заеме с компанията отсега. Между другото, в Ларсен беше Джейк. Той може да си мисли, че всичко между тях е свършено веднъж завинаги, но, по дяволите, тя по-добре знае. Нямаше да спре, докато Джейк сам не застане пред леглото й като просяк, молещ за късче хляб.

— Преминавам на работа в друга област.

Дъб се засмя, стана от леглото и започна да се облича.

— Е, желая ти късмет, но се съмнявам, че в другото ще бъдеш така добра, както в това.

Присила изпъна гръб и го погледна лукаво: