Сандра Браун - Горещо утро

— Нищо — увери я Бенър. Тя нямаше намерение да обсъжда чувствата на Джейк с когото и да било.

— Казала ли си му за бебето?

Бенър я погледна с разширени очи:

— Откъде знаеш?

Мама изпръхтя:

— Била съм в това положение достатъчно пъти, за да различавам признаците. Ако майка ти не беше толкова разстроена напоследък също щеше да забележи. Джейк знае ли?

— Да — отговори Бенър тихо. Тя увиваше салфетката, докато ъгълчето й стана като точица и я смачка с показалец. — Затова се ожени за мен.

— Съмнявам се.

— Истина е. Той не ме обича. Той обича… — тя преглътна обратно думите, които барабаняха в главата й непрекъснато откакто баща й беше умрял. „Той обича майка ми.“

— Кого обича той?

— О, не зная — каза Бенър нетърпеливо и скочи. Отиде до прозореца преди Мама да е видяла сълзите й. — Но не и мен. Ние сме като куче и котка.

— Същото беше с майка ти и баща ти отначало след като се ожениха.

— Било е различно.

— Познавам само два души по-упорити от тях двамата и това сте вие с Джейк.

Тя се приближи до Бенър и я обърна към себе си:

— Излез малко от тази къща днес и покажи на слънце това лице. Среши хубаво косата си. Усмихвай се на Джейк постоянно. Бродиш наоколо като призрак. Смяташ ли да кажеш на майка си за бебето?

Бенър поклати глава. Джейк й беше казал, че Рос е умрял, знаейки за бебето и е бил радостен от това. Решили да запазят новината за Лидия още малко.

— Не искам да казвам на мама точно сега. Особено сега. Тя може да отмени пътуването си, а знам колко е важно то за нея и Лий.

Мама я потупа по рамото:

— Аз ще се грижа за теб. Тя страшно ще се гордее като се върне.

— Ще ни се сърди, че не сме й казали.

— Но това ще ангажира мислите й. А точно от това се нуждае тя сега. Да знаеш, че ако не е бебето, майка ти никога няма да се поправи без Рос Коулман.

Гърлото на Бенър се сви:

— Да, Мама, зная.

— Излез малко на верандата. Чистият въздух ще ти дойде добре.

Докато Бенър минаваше през спокойните хладни стаи, мислеше че съветът на Мама Лангстън е добър и заслужава внимание. Тя беше омъжена за човек, който обича друга. Такива неща се случват по-често, отколкото хората го признават.

Не можеше да прекара остатъка от живота си в скръб, така душата й щеше да се съсипе. Бенър Коулман Лангстън щеше да се превърне в празна черупка. Тя виждаше какъв е животът, който я очаква. Щеше да се опитва да прави всичко възможно да продължава да обича Джейк, приемайки факта, че тя е вторият избор на сърцето му.

Решението й трая само до заминаването на Лидия на другата сутрин.

Тъжната групичка се беше събрала на сянка под ореха.

— Аз избрах мястото на къщата заради дървото — каза Лидия, като погледна нагоре през гъстите клони. — Тогава то не беше толкова високо. Рос ми се смееше и казваше, че ще падат орехи на покрива през цялото време. — Тя колебливо се усмихна през сълзи. Всички стояха скръбни около нея.

— Е, — каза тя бързо, преглъщайки мъката си — по-добре да тръгваме. Не искам да изпуснем влака.

Тя прегърна Мама. Както винаги, Лидия изглежда черпеше сили от нея.

— Наглеждай ги, докато ме няма.

— Не се безпокой. Ще те чакаме да се върнеш.

Лидия се обърна към Джейк. Прегърнаха се без думи.

Лидия зарови лице в яката на ризата му. Очите му се притвориха. Когато се отдръпнаха, останаха загледани един в друг дълго.

После Лидия взе Бенър в прегръдките си. Сърцето на Бенър се късаше от това, на което току-що беше станала свидетел, но това не намаляваше любовта й към двамата. Тя се притисна към жената, която й беше дала живот и го беше направила толкова щастлив. Освен за смъртта на Рос, тя скърбеше заради майка си.

Лидия отстрани дъщеря си и се загледа в лицето й. Вдигна ръка и я погали по веждите, които се извиваха като черни криле над очите.

— Очите ти все повече заприличват на очите на Рос.

Устните й започнаха да треперят и тя ги стисна силно.

— Не забравяй да се грижиш за неговия… неговия гроб.

— Разбира се, че няма, мамо.

— Да… — После слабата й усмивка изчезна и тя отново прегърна силно дъщеря си. — О, Бенър, той ми липсва толкова много. Моля се на бога ти и Джейк винаги да бъдете заедно и никога да не познаете тази болка.

Майка и дъщеря се притиснаха една към друга и захлипаха. Накрая Лий каза меко:

— Мамо, ще закъснеем.

Бенър, без да се срамува, избърса сълзците си, размазвайки ги по бузите. Лий помогна на Лидия да се качи в каруцата. Бенър забеляза новопридобита зрелост у брат си. Той беше загрижен, изглеждаше много по-сериозен, отколкото преди смъртта на баща им.