Сандра Браун - Горещо утро

Не! Тя има гордост. Беше го преследвала, хвърлила се беше в краката му, спореше, молеше, но повече — не. Никога повече няма да се подложи на унижение. Не можа да го накара да я обикне. Няма сила на земята, която да го накара. По-добре да си отиде сега, отколкото да прекара години в безплодно преследване.

Тя изтича, дишайки тежко от напрежение. Джейк я чу още преди да го хване за ръкава и се обърна. Той примигна от изненада. Нощницата й белееше в тъмнината като платно на призрачен кораб. Очите й улавяха светлината на луната и блестяха в нощта. Косата обхващаше като буен венец главата и се спускаше на черни навити кичури. Тя приличаше на неземна красива и гневна богиня.

— Щом искаш нея, върви след нея — извика тя. — Няма да те спра. Обичам те. Искам те. Но не по този начин. Не мога да гледам лицето ти с този неприкрит копнеж по някоя друга. Просто си върви.

Тя се обърна и закрачи твърдо към къщата, но рязко спря, когато той я сграбчи за бялата нощница.

— Остави ме!

— Охо — каза той, като я дръпна назад и я завъртя към себе си. — Време е някой да те накара да си свиеш перушината, Принцесо Бенър. Ти започна тази борба, сега я докарай до край.

Като му хвърли гневен поглед през рамо, тя издърпа нощницата от ръката му, но не се помръдна.

— Добре тогава — каза той по-тихо. — Какво има?

— Като начало, омръзна ми да си намусен през цялото време.

— Аз ли съм намусен? Ти не си казала и две думи през последните дни.

— Омръзна ми да любезничиш. Предпочитам да крещиш, вместо да ми слагаш възглавнички под краката.

— Аз не… какви… възглавници! — просъска той.

— Мисля, че трябва да се преместиш в бараката, щом предпочиташ компанията на конете пред моята.

— Кой е казал такова нещо? И ще спя в къщата, благодаря.

— Ти не искаш да спиш в една стая с мен!

— Не искам! Защо мислиш, се разхождам намусен и се държа с теб като с кралска особа? А? Искам си моята жена обратно.

Войнствеността й се изпари и тя го загледа с празен поглед:

— Какво?

— Казах, че си искам жената обратно. Какво се е случило с нея? В деня, когато се оженихме, баща й умря. Е, добре. Мога да разбера да се държи неприветливо няколко дни, но минаха цели две седмици — той правеше усилия да не повишава глас. — Търпението ми се изчерпва, Бенър. Време е да започнеш да се държиш като съпруга. Бих искал да се върнем към онзи следобед, когато се оженихме и да започнем оттам отново.

Той развълнувано поклати глава:

— Помниш онзи пикник, след венчавката, нали? Какво направи с мен? Какво правихме заедно? О, господи, Бенър, ти ставаш ту гореща, ту студена. Един ден ме любиш както тогава, а на следващия се измъкваш. Не разбирам. Как, по дяволите, трябва да се държа?

— Но ти обичаш нея.

— Коя, за бога?

— Майка ми.

Той се отпусна назад върху оградата. Ръцете му висяха край тялото, докато я гледаше недоумяващо.

— Как очакваш от мен да играя ролята на съпруга, да те любя, когато знам, че обичаш нея. Видях как я беше прегърнал онази сутрин, когато татко умря. Не си се отделял на повече от три крачки, освен когато беше принуден да спиш до мен.

По лицето й се търкаляха сълзи. Тя ги изтри с юмруци.

— Гледах те как й казваш „довиждане“ днес. Знаеш колко съм горда. Напомнял си ми го достатъчно често. Как можеш да мислиш, че искам да прекарам остатъка от живота си с мъж, който обича друга жена? Особено, когато тази жена е моя майка. Тя притежава сърцето ти от 20 години. Не мога да се съревновавам с това. Няма.

— Свърши ли? — попита той спокойно. Единственият отговор беше дълго подсмъркване с нос. — Ето за какво било всичко. Ти мислиш, че обичам Лидия.

— Да.

— Да, обичам я. Винаги съм я обичал, също както и Рос. Между нас има нещо, което е невъзможно да се обясни. Лидия ми е по-близка отколкото сестрите ми. Когато Рос умря, ние скърбяхме заедно.

— Това не е онази любов, за която говоря, и ти го знаеш.

Той раздразнено потупваше бедра:

— Разбира се, като дете поставях Лидия на пиедестал. Мислех, че е хубава, че е всичко, което трябва да бъде една жена. Тя беше за мен идеал и с години съм си въобразявал, че съм влюбен в нея. Да, и ревнувах, че Рос има такава жена всяка нощ в леглото си. — Той дълбоко пое дъх. — Но аз не съм влюбен в нея сега, Бенър. Не така, както в теб. Никога не съм я обичал така, както теб.

Цялото й тяло потрепера и тя леко въздъхна. Отвори уста да заговори.

— Ти си влюбен в мен?

Той комично вдигна очи към небето.

— Какво си мислиш ти? Още от онази нощ в конюшнята. Защо мислиш, се държах така ужасно през цялото време? Борих се срещу това. Онази нощ се почувствах като посечен и не можех да се отърся от това. Ти беше дете, дъщерята на най-добрите ми приятели. — Той протегна ръка и каза тихо: — Ела!