Сандра Браун - Дългото очакване

Марни се постара да го послуша, но това й се видя много трудно, тъй като оглеждаха и нея по същия начин. Сервитьорката пристигна с листата на менюто и помоли Ло за автограф, който той й даде, след като поръча две кафета.

— И какво направи тя тогава? — попита той веднага щом почти загубилата свяст сервитьорка се отдалечи.

— Кой?

— Сестра ти. Шарън. Какво направи, когато разбра, че е бременна?

— О, тя, ами — Марни сведе очи. — Искаше да абортира.

Веднага предусети реакцията на Ло. Тялото му се напрегна. Ръцете му се свиха в юмруци. Беше й приятно да разбере, че първоначалното желание на Шарън изглеждаше толкова неприемливо за него, колкото е било и за нея самата.

— А защо не го направи? — попита той.

На Марни й бе трудно да говори за това. Тогава семейството й бе преживяло един от най-ужасните си периоди. И бе започнало да се разпада. След тази история всички вече не бяха същите.

— Шарън довери плановете си на мен — с тих глас рече Марни. — Веднъж след вечеря ми каза, че трябва да говори с мен. Призна ми, че е бременна. Беше изплашена. И аз се изплаших, защото никога не я бях виждала толкова разстроена. Цяла нощ останахме така, плачехме, опитвахме се да измислим нещо. Нямахме никакво намерение да те търсим. Ти вече беше постъпил във флота, пък и сигурно щеше да ти е все едно, ако научеше. Просто не знаехме какво да правим. Но аз не можех да повярвам, че тя иска да се освободи от него, да го изхвърли като ненужна вещ. Искам да кажа, че това беше твоето бебе.

Помълча, погледна го и продължи:

— Не можех да понеса дори мисълта за това. И знаех, че мама и татко ще предпочитат по-скоро на съвестта им да тежи незаконородено дете, отколкото аборт.

— Значи ти си им казала за нейните намерения — обади се Ло.

— Да. Те й забраниха да го направи. Шарън беше сърдита на всички ни. Деветте месеца на нейната бременност не бяха никак приятни. Но после се роди Дейвид — добави Марни със замечтана усмивка — и ние всички го обичахме.

— Дори Шарън?

Усмивката й помръкна.

— Тя го обикна. Той беше толкова миличък и толкова умен за възрастта си, че нямаше как да не го обикне.

Ло я погледна втренчено, усещайки, че иска да му каже още нещо, но в този миг се появи сервитьорката и й попречи да продължи. След като тя им сервира кафето и се отдалечи, Ло попита:

— Защо Дейвид не живее с Шарън?

— Шарън почина. — Той се вторачи безмълвно в нея. — Дейвид беше само на четири години.

Ло отпи от кафето си.

— Как?

— При автомобилна катастрофа. Родителите ми бяха съсипани. Татко получи сърдечен удар и почина през същата година. Оттогава сме само тримата — мама, Дейвид и аз.

— Онова лято е променило изцяло живота ви.

— Да, би могло да се каже и така — тъжно отвърна тя.

— За мен то беше страхотно. Родителите ми искаха да се забавлявам колкото може повече.

— Спомням си ги. Личеше си, че се гордеят с теб. Беше първенецът на випуска. О, между другото, моите поздравления за това, че си успял да постигнеш целта си и да станеш космонавт.

— Откъде знаеш каква е била целта ми?

— Ти ми каза. Един следобед, когато Шарън се печеше на плажа, ние с теб се возехме на водно колело. Тогава ми каза, че искаш да постъпиш в авиационното училище и да станеш летец — изпитател, а после да се кандидатираш за участие в космическата програма. Бях толкова горда, когато прочетох във вестниците, че са те приели. Имах чувството е, чувствах се като човек, който те познава отблизо.

Той се усмихваше, но изведнъж усмивката му се стопи.

— От години не бях си спомнял за онова лято в Галвестън. Това беше страхотен начин да ми го напомниш — изръмжа Ло и направи знак на сервитьорката отново да напълни чашите им с кафе.

Марни внимателно отпи от своята, като все още усещаше върху себе си погледите на хората от съседните маси.

— Аз винаги употребявам презерватив.

Врялото кафе се разля върху ръката й и потече в чинийката. Тя изохка.

— Моля?

Той спокойно извади две хартиени салфетки от поставката на масата и попи с тях кафявата локвичка в чинийката й.

— Изгори ли се?

— Няма нищо — каза Марни, като се чудеше дали да се осмели да помоли сервитьорката да й донесе малко масло.

Но не се наложи да го направи. Ло й даде знак да дойде и сам я помоли за това.

— Не, не, всичко е наред, няма нужда — запротестира Марни, когато сервитьорката послушно се върна, носейки една чиния, в която имаше парче масло с големината на Роуд Айланд, предназначено за непохватната приятелка на Ло Кинкейд.