Сандра Браун - Да обичаш отново

Райлън се засмя:

— Сигурно го познавам по-добре, отколкото си мислех. Давайте нататък. Какво стана после?

— Глупостта му ме разсмя.

— Което е разчупило леда.

— Да. В момент на слабост му позволих да ми поръча чаша бяло вино.

— Бяло вино, а? — запита развеселен той. — А носехте ли очилата си, докато отпивахте изискано от чашата си сред закоравелите пиячи на бира и шотландско уиски?

Усетил, че сега тя се чувства по-спокойна, той се отпусна по гръб пред дивана и подложи ръце под главата си, после изхлузи обувките си. Хлътналия му корем образуваше вдлъбнатина и той си даде сметка, че е гладен. И малко възбуден. Запита се дали Кирстен забелязва леката издутина изпод дънките му. Сигурно не. Откакто бе престъпил прага на дома й, това бе нормално състояние за него. Ако изобщо си бе направила труда да го погледне, сигурно бе решила, че просто е доста надарен. Тази мисъл го накара да се усмихне.

За да се оправдае, запита:

— Каква обща тема намерихте с Рам?

— Говорихме предимно за него. О, задаваше ми учтиви въпроси и много се изненада, щом научи, че току-що съм се дипломирала. Но предпочиташе да разговаряме за самолети и полети. Впрочем, както винаги.

— Наистина ли долавям неодобрение в гласа ви?

— Разбира се, че не.

Разпалеността й предизвика характерното за него повдигане на веждата.

— Исках да кажа, че полетите бяха животът на Чарли — каза тя отбранително. — Беше роден за това. Да му забраниш да лети бе все едно да му кажеш да не диша. Разбрах го от самото начало, още през първата вечер.

Демън Рам е бил фанатик относно самолетите, помисли си Райлън. Нещо характерно за хора от този тип. Но да живееш с такъв човек не е било нито лесно, нито приятно. Нима това не би породило ревност у партньора му? Дали онова, което Кирстен Рам така отчаяно се опитваше да прикрие, не беше дълбока ревност към увлечението му.

Докато изучаваше лицето й, той се питаше дали не е време да подхване друга болезнена тема. Отлагането нямаше да направи разговора по-лек.

— Според сценария на филма. Рам е съжалявал за края на войната във Виетнам.

— Вярно е — шепнешком призна тя. — Той беше военен пилот дори когато нямаше война. Беше много объркан, когато след нападенията в Персийския залив всички пилоти бяха освободени. Смяташе, че съдбата му е отредила да изживее живота си в непрекъснати полети. Тъкмо поради това не се премести в гражданската авиация, както повечето от колегите му.

Това беше друга страна от характера на Демън Рам, която Райлън искаше да проучи, но още не бе настъпил подходящият момент.

— Много се увлякохме — каза той. — Да се върнем към онази вечер. Предполагам, бил е доста настоятелен.

— Естествено.

— Бих го сметнал за луд, ако не беше. А какъв беше подходът му?

— А вие как мислите?

Тя го предизвикваше. Колко добре познаваше той покойния й съпруг? Райлън наклони глава настрана.

— „Искате ли да спите с мен?“

Кирстен затаи дъх.

— Не.

— Това на мен ли го казвате или така му отговорихте?

В стаята настъпи тишина, нарушавана само от пукота на горящите съчки.

— Вие не питахте от свое име — каза тя най-накрая — Нали?

Той се усмихна многозначително и отбеляза че е неспокойна.

Без по-нататъшен коментар тя продължи:

— Каза ми, че не изглеждам като момиче за една нощ и аз го уверих, че наистина не съм.

— Много добре. Защото и аз имам нещо по-трайно предвид.

— Това сте го чели в сценария.

Той кимна.

— Бил е много предпазлив. Предприел е прелъстяване отдалеч.

— Може би. Но аз се поддадох.

— Накарал ви е да премалеете?

— Караше ме да затаявам дъх. След толкова време, прекарано сред студенти с вечните им костюми и лули, той ми действаше освежаващо. — Сините й очи горяха. Устните й, леко разтворени, бяха влажни от навика й постоянно да ги облизва. — Беше много вълнуващо да си близо до него.

— Мога да си представя — сухо отбеляза той.

За него ревността бе непознато усещане. Но сега беше поразен. Някъде дълбоко у него зеленоокото чудовище надигаше глава и пускаше отровата из вените му с всеки нов удар на сърцето му.

Можеше да разбере какво бе почувствала тя тогава, защото сега изпитваше същото: онази еротична чувственост, разливаща се из цялото тяло; неизреченото предусещане, че ще се случи нещо прекрасно, на което трябва да се даде пълна свобода. Това беше адът. И раят. Поети и писатели, всеки според възможностите си, се бяха опитвали да обяснят вълнуващото стягане в гърдите, приятната слабост, трескавата топлина в кръвта.