Сандра Браун - Да обичаш отново

Вместо отговор, той стисна леко коляното й. Кожата й беше гладка като сатен. С усилие на волята си застави пръстите си да останат неподвижни.

— Цяла Америка скърбеше открито, но аз не можех. Винаги ми е било неприятно, че живеем на показ, но никога не съм мразила това повече, както след смъртта на Чарли. Не можех дори да оплаквам съпруга си, без това да се появи в новините в единадесет часа.

— Написването на книгата е било за вас начин да изживеете мъката си лично, да го погребете, да се отърсите от всичко.

Тя измърмори нещо в знак на съгласие.

— Когато бъде публикувана и филмът бъде завършен, искам завинаги да приключа с това, да заживея собствен живот, да бъда просто самата аз. Никога няма да престана да бъда мисис Чарлс Рам. И не бих желала. Но искам всички останали да го забравят.

Настъпилата след това тишина бе нарушавана само от пукота на дърветата в огъня и най-накрая гласа на Алис откъм кухнята:

— Кирстен? Искате ли да сервирам кафето?

Кирстен погледна към Райлън. Той поклати отрицателно глава.

— Благодаря, но не искаме — извика тя на прислужницата. — Върви да си лягаш, Алис. Ще се видим сутринта.

Алис им пожела „лека нощ“ и се отправи към вратата. Райлън вече знаеше, че апартаментът й се намира в съседна пристройка, отделена от главната с тясна пътечка. След като жената си отиде, той се запита дали не е забелязала ръцете му върху коленете на Кирстен.

Може би Кирстен си бе помислила същото, защото свали крака и седна на дивана.

— Сигурен ли сте, че не искате още нещо? — запита тя любезно, за да прикрие неловкото положение. Едно питие? Или десерт?

— Не, благодаря. Що за сваляч беше Рам?

Беше й необходимо известно време, за да разбере въпроса му.

— Сваляч ли?

— Ами да. Дали е бил внимателен, срамежлив, арогантен, екстравагантен, откровен? Какъв беше? Разкажете ми за вечерта, в която сте се запознали.

— Сигурна съм, че вече сте чели тази част от книгата ми.

— Така е, но ми трябват повече подробности, от колкото са описани. Кое беше първото нещо, което ви каза?

— Няма начин.

— Моля ви, Кирстен, наистина е необходимо.

— Но нали ви казвам! Първото нещо, което ми каза, беше: „Няма начин!“

— О, значи вие първа сте го заговорили. — Райлън опря лакът на ръба на дивана, опря глава на ръката си и я погледна с усмивката, омагьосала половината от населението на света. — Разкажете ми за това.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Току-що бях получила магистърската си степен. Тогава си мислех, че съм голяма работа.

— Нищо не се е променило.

Кирстен го нагледа, но той с облекчение установи че се усмихва.

— Повечето от мъжете, с които излизах, бяха студенти. Моя приятелка ме покани да отида с нея в един нощен клуб. Знаех, че там ходят обикновено работници и не исках да отида. Но тя се бе запознала с един пилот от морската авиация и си бяха определили среща там. Не ми оставаше нищо друго, така че…

— Отидохте — довърши вместо нея Райлън. Той бе сплел пръстите си и гледаше допрените си длани, сякаш ясно виждаше описваните от нея сцени. — Мога да си го представя. Вие, красива млада дама, която се чувства съвсем не на мястото си сред обикновените, груби моряци и…

— … и след като приятелката ми ме изостави, за да танцува със своя пилот, аз останах съвсем сама на масата. Тогава забелязах едно момче в другия край на салона.

На лицето й отново се появи усмивка. Искрена. Непринудена, естествена усмивка. Стомахът на Райлън се сви от пристъп на ревност към Чарлс Рам. Тя продължи:

— Беше висок, рус, привлекателен, с широки рамене и арогантна усмивка. Тя сякаш казваше: „Разбивайте сърцата си, момичета.“

— А вие мразехте този тип мъже — подхвърли той, долавяйки истината интуитивно.

— При това страстно. Но той си проправи път през тълпата и седна на моята маса.

— Как?

— Как?!

— Ами да, как? Просто седна? Или се тръшна на стола? Как?

— Просто го обърна, настани се обратно и обгърна с ръце облегалката.

— Добре, благодаря. Извинете, че ви прекъснах. Продължавайте.

— Не каза нито дума. Просто си седеше с онази негова усмивка и се взираше в мен. Казах му: „Престанете да ме гледате!“, а той отговори:

— „Няма начин.“

И двамата се засмяха.

— А какво стана после? Поръча ли ви питие?

— Предложи ми, но аз отказах.

— Колко жестоко.

Кирстен подскочи, сякаш някой бе стрелял по нея. Приятната й усмивка се замени с изумление.

— Точно така се изрази и Чарли. Притисна ръце към гърдите си като Ромео и каза: „Наранихте ме прекрасна девойко!“