Сандра Браун - Да обичаш отново

— Тук сме по работа — каза тя.

Той с вълнение бе очаквал да чуе трепета в гласа и.

— Да, аз съм тук по работа. Но влечението, което изпитвам към вас, няма нищо общо с нея.

— Не би трябвало да се увличате по мен.

— Не съм го планирал.

— Тогава недейте!

Той се протегна и улови ръката й.

— Не смятам, че това е нещо, което бихме могли да включваме и изключваме по желание, Кирстен.

Тя побърза да освободи ръката си.

— Все пак ще се наложи. Или го крийте в себе си. Във всеки случай нищо няма да излезе.

— Казвате „не“ още преди да съм направил и първата стъпка.

— Точно така. Обичах съпруга си.

Той отмести недокоснатата си чиния облегна ръце на масата и се наведе напред.

— Съпругът ви е мъртъв от две години. А днес ви докосвах аз.

— Не трябваше да го правите.

— Може би не. Но го направих. — Наведе се още по-напред. — Повярвайте ми, Кирстен, вие сте жива. Дори ако съзнанието ви е затворено за нова любовна връзка, тялото ви не е.

— Не смятам да се впускам в нова любовна връзка. Или поне не с вас. С никого!

— Звучите много уверено.

— И е така.

— Но защо? Защото сте обичали съпруга си?

-Да.

— Е, добре. Ще се примиря. Поне временно. Но кажете ми, какво е правило отношенията с покойния ви съпруг толкова специални, че се чувствате неспособна да се обвържете с друг мъж? Що за изживяване е било това да обичаш Чарлс Демън Рам?

— Прочетете книгата ми.

— Четох я. Или поне главите, които сте дали на сценариста. — Той понижи глас: — Книгата беше рекламирана като едно откровение. Но не смятам, че в нея сте разказали всичко. Струва ми се, че сте скрили някои неща за отношенията със съпруга ви.

Кирстен сгъна салфетката си и я хвърли на масата.

— Свършихте ли?

— С темата? Не.

— С вечерята.

— А, с вечерята — да — отвърна той и се изправи.

Тя го поведе от трапезарията към просторната всекидневна. Алис беше запалила камината. Близо до брега вечерите бяха прохладни. Камината беше красиво допълнение към уютната стая. Отблясъците от огъня танцуваха върху огледално излъскания под.

Ала Кирстен, изглежда, гледаше на огъня по-скоро като на необходимост, отколкото като на романтичен атрибут. Тя се приближи до него колкото бе възможно, сякаш не искаше да изгуби нищо от топлината му. Свивайки се в ъгъла на дивана с подвити крака, облегна се на една възглавница и се загледа в пламъците.

Без да обръща внимание на обстановката, Райлън се отпусна на килима до дивана. Настани се удобно, подпря се на лакът и се загледа в жената, докато погледът му стана горещ колкото огъня.

— Престанете да ме гледате така — тросна му се тя.

— Как?

— Като че ли всеки момент ще започна да бълвам грозни истини, също както фонтан — застояла вода.

— А има ли грозни истини?

— Не.

— Тогава защо се засегнахте толкова, когато подхванахме темата?

— Когато вие подхванахте темата.

— Просто искам да разбера какви са били взаимоотношенията ви с вашия съпруг.

— Бяха чудесни. Но не бих искала да се ровите из личния ми живот с Чарлс.

Той повдигна крак и започна да го свива и разпуска.

— Много е интересно, че казвате това. След като не искате хората да разберат нищо за личния ви живот, защо тогава решихте да напишете книга? Не си ли противоречите?

Дори възглавницата, на която се бе облегнала, като че ли се сви от тежката й въздишка.

— Понякога ми се иска да не бях го правила.

— Но защо го направихте, Кирстен? За пари?

Тя го изгледа с укор.

— Не, разбира се.

— Радвам се да го чуя. Не бих одобрил такава постъпка. Тогава защо?

— Исках да запазя имиджа на Чарли.

Райлън седна, скръстил крака, с лице към дивана.

— А вие как възприемахте неговия имидж?

— Като всички други. Типичен американец. Силен. Смел. Моралист. Беше подходящ герой за младежите в страната.

— Имате предвид движението за борба с наркотиците, с шофирането в пияно състояние и други такива.

— Да.

Той знаеше, че следващият му въпрос няма да й хареса, но трябваше да й го зададе.

— А той правил ли е някои от тези неща?

Очите й се присвиха гневно.

— Не. Той беше идеалът за честност и почтеност.

— Извинете ме. Просто имах подозрението, че се опитвате да защитите репутацията му.

— Тя няма нужда от защита.

— Не забравяйте, че той също беше критикуван. Мнозина смятат, че е поощрявал неблагоразумието. Той правеше всички сложни полети да изглеждат толкова лесни, че подтикваше неквалифицираните и неопитни пилоти също да се пробват.