Сандра Браун - Да обичаш отново

Тогава какво го бе накарало да докосне Кирстен? Разбира се, тя го бе провокирала и професионално, и сексуално, и емоционално. Въпреки това, не биваше да постъпва така.

Тя имаше пълното право да побеснее от яд. Но с гнева той можеше да се справи. Онова, което не разбираше и което го плашеше най-много, бе страхът, изписан на лицето й. И дали този страх я бе накарал да прехапе долната си устна? Но страх от какво? От ласките му? Или от начина, по който бе отреагирала на тях?

Проклет да е, ако знае! Отговорът на този въпрос го измъчваше, докато се изкъпа, облече се и прекара цял час в кабинета на Демън Рам, ровейки се из записките му.

Точно там го откри Алис и надявайки се да измъкне някаква информация за Кирстен, той я последва в кухнята, за да побъбрят, докато тя приготвяше вечерята. Райлън веднага хареса прислужницата. Подобно на работодателката си, тя не се суетеше около него, но затова пък веднага се погрижи за мокрите му дънки, оставени на терасата. Нейната деловитост спечели симпатиите му.

Що се отнасяше до семейство Рам, Алис не пестеше хвалебствията, но бе изключително дискретна. Дори да бе посветена в някаква тайна, тя не я сподели. Изпълнена с любопитство относно киното, не спираше да му задава въпроси за любимите си артисти, с някои от които той се бе снимал.

Докато Алис размачкваше сирене в дълбока купа, той й разказваше любимата си история с една известна актриса:

— И тогава тя се приближи до леглото, а аз й бях обърнал гръб, нали разбирате? Започнах да си свалям ризата…

— Да, спомням ся. Това беше страхотна любовна сцена.

— Благодаря. В крайна сметка наистина стана такава. Но с един малък трик. Точно когато се бях съблякъл, тя нададе такъв вик, че кръвта ми се смрази. „Господи, помислих си, — да не би по гърба ми има белези от проказа?“ Но се оказа, че снимачния, екип решил, че ще бъде много забавно, ако сложи под завивките едно малко чудовище…

— О, не! — възкликна Алис.

— Да. Когато тя разхвърля чаршафите, под тях изскочи грозна, разкривена кукла.

— И какво стана после?

— Нищо — освен онзи писък. После тя се разсмя и се включи в шегата. Но още на другия ден им го върна тъпкано.

— И как? — изкикоти се Алис.

Райлън лапна една маслина и смучейки я, обясни:

— Стана много рано и изпрати хлапетата си — те бяха с нея по време на снимките — да скрият обувките на снимачния екип. Докато дойде време за закуска, вече бяха събрали цяла купчина „Адидас“ и „Рий бок“ със завързани една за друга връзки. Опитвали ли сте някога да отделите над четиридесет чифта маратонки, и то в палатката на режисьора?

— Кой би допуснал, че е способна да измисли такова нещо? Изглежда толкова изискана. — Жената с загледа в нещо зад рамото му и се усмихна. — Здравей! Мина ли главоболието?

Райлън се обърна и видя Кирстен, застанала на прага. Като отбягваше да го погледне, тя отвърна:

— Да, благодаря.

Той си пое дъх с усилие. Следобедът си отиваше с великолепен залез. Докато Кирстен се приближаваше на неговия фон, Райлън наблюдаваше стройното й тяло, облечено в плажна рокля. Презрамките се кръстосваха, обгръщайки гърдите й, и се връзваха отзад, като оставяха гърба разголен. С такава дреха би било невъзможно да се носи сутиен. С усилие се въздържа да не се разсмее. Прииска му се да я поздрави за хрумването, но нещо във вида й го накара да остане безмълвен.

— Вечерята е почти готова — съобщи Алис и се обърна, за да извади нещо от хладилника.

Райлън се възползва от възможността, за да подхвърли:

— Прекрасна рокля, Кирстен.

— Благодаря.

От начина, по който го изгледа, той разбра, че тя не одобрява облеклото му. Дънките му бяха чисти, но в не по-добро състояние от онези, с които беше пристигнал. Отпред на бялата му тениска бе щампована акулата, станала знаменитост от филма на Стивън Спилбърг. На босите си крака бе обул чифт маратонки. Преди много време бе започнал да се облича, както му харесва. Разбира се, все още носеше фрак, когато случаят го изискваше, но обикновено облеклото му минаваше за „небрежно“.

Кирстен го погледна.

— Ще изпия едно питие на терасата, докато Алис сервира вечерята. Не искате ли да се присъедините към мен?

Той бе наясно, че това е покана от учтивост, но прие:

— Разбира се.

— Оттук, моля.

Тя го поведе през остъклената врата към отдалечения край на терасата, откъдето се откриваше гледка към плувния басейн. В единия ъгъл имаше обособен бар.

— Изстудила съм бяло вино.

— Една сода е напълно достатъчна.