Сандра Браун: Да обичаш отново

Очевидно съвсем бе забравила госта си. Почувства се обиден. Изпита перверзното желание да отклони вниманието й от работата и да го насочи към себе си. С това намерение, загорял от слънцето, с характерната си арогантна усмивка и мокри дънки, той приближи до остъклената врата и почука.

Тя подскочи и извърна глава. Отново бе сложила очилата си и изглеждаше невероятно красива с тях. Бяха с тънки рамки, доста по-светли от тъмната й, късо подстригана коса. Малко бяха жените, които можеха да носят подобна прическа — само с няколко кичура на челото, покрай ушите и врата. Но тя подхождаше на младежкото лице на Кирстен.

Той отвори вратата.

— Да ви се намира хавлия?

С раздразнение, струящо от всяка пора на кожата й, тя стана, излезе от стаята и се върна с една плажна кърпа.

— Благодаря — каза Райлън, когато му я подхвърли през вратата. Изтри солената вода от лицето си, но не подсуши тялото си. — Водата е страхотна.

— Не е ли прекалено студена?

Наистина ли гледаше зърната на гърдите му? Те се бяха втвърдили и почти му причиняваха болка.

— Ъъъ… не. Приятна е.

— О!

— Ще ви разсейвам ли, ако поседя край басейна за малко?

— Настанявайте се.

Тя все още се отнасяше към него с пренебрежение което би го подлудило, ако не беше наясно че поведението и има за цел да прикрие нещо. Може би увлечението си по него, което не би признала дори пред себе си?

Той сложи кърпата на врата си и в този момент забеляза как погледът й се плъзна по тялото му. Между гърдите и колана на дънките му тъмните косми бяха къдрави и влажни. Неволното й любопитство го накара да усети, че се възбужда.

— Защо не дойдете навън с мен? — запита той дрезгаво.

Поканата я стресна. Тя го погледна в очите и каза бързо:

— Не. Имам работа.

— Е, жалко.

Очевидно раздразнена, Кирстен рязко затвори плъзгащата се врата. Само няколко врати се бяха оказвали затворени за Райлън Норт. А още по-малко се бяха затръшвали пред самото му лице. Но сега това беше факт, който едва не го подлуди.

Обръщайки се, той разкопча копчето и ципа на старите си дънки. Още преди да стигне до шезлонга и без да откъсва поглед от бюрото й, ги смъкна и ги захвърли настрани. После разстла кърпата върху стола и легна по корем.

С усилие на волята не се намръщи, когато притисна втвърдената си мъжественост към гладката стъклопластова повърхност. С невинността на бебе сложено да поспи, облегна глава на ръцете си и затвори очи, но не преди да забележи учуденото изражение на Кирстен зад стъклото.

Той не разбра, че е задрямал, докато постепенно не започна да се разбужда. И тогава го обзе нежелание да помръдне. Океанският бриз галеше голата му загоряла кожа като нежно докосване на женска ръка. Слънчевите лъчи приятно проникваха в тялото му и го затопляха. Макар че, господ му беше свидетел, някои части нямаха нужда от допълнителна топлина. Откакто бе срещнал Кирстен Рам, в корема и слабините му непрекъснато се разливаше огън.

Дамата не го харесваше.

Това беше смразяващият факт, горчивият хап, който трябваше да преглътне. Но дали беше така? Може би той я привличаше, но тя не откликваше, защото все още бе покрусена от смъртта на съпруга си?

И двете възможности бяха потискащи.

Наложи си да се надигне от шезлонга. Пружиниращата дъска му помогна да скочи с лекота в басейна. Преплува цялата му дължина и се улови за хромираните дръжки на стълбите. Протегна се за кърпата и я уви около кръста си. Заради отблясъците на слънцето единственото, което можеше да види в стъклата, беше собственото му отражение. Когато отвори вратата, беше приятно изненадан да завари Кирстен все още зад бюрото й.

— Още ли работите?

— Аха — отвърна тя, без да вдига глава.

Той влезе в стаята и затвори вратата след себе си. Жената упорито отбягваше да го погледне Обзе го раздразнение, причината за което му бе ясна. Да не би да мислеше, че ще се появи гол? Усмихна се, но тя не забеляза усмивката му.

— Писането доставя ли ви удоволствие? — запита я.

— Понякога.

— Трудно ли ви е да описвате живота си с Рам?

— Нещо такова.

— Какво?

Тя отметна глава и го погледна.

— Е, накрая успях да привлека вниманието ви. И така, какво?

— Не искате ли да отидете в стаята си? — Изправяйки се, Кирстен захвърли червения си молив. „Той трябва доста да се е потрудил този следобед“, мислено отбеляза Райлън.

Тя мина покрай госта и се насочи към двойната врата, водеща към коридора. Спря там и потупа нетърпеливо с босия си крак, докато той събираше раницата и останалите си неща от пода.