Сандра Браун: Да обичаш отново

— Неговият живот е като отворена книга. Буквално. Ще ви изпратя копие от ръкописа си, след като го завърша.

Райлън поклати глава:

— Не е достатъчно. Необходимо ми е да се докосвам до нещата, които той е пипал всеки ден. Да слушам музиката, която е харесвал. Да ям любимата му храна. Да обитавам стаите, в които е живял той. -Пъхна палец в гайката на дънките, които носеше без колан.

— Но това е лудост!

— Не мислехте така, когато изпълнителката на главната роля ви помоли за същото.

Изговаряше думите триумфално — като играч, свалил на масата печелившото асо. Беше изчакал колкото е нужно, преди да изиграе коза си, пазейки в тайна факта, че знае за услугата, която бе направила на актрисата, играеща нея във филма. Момичето бе прекарало няколко дни в къщата на Кирстен.

— Онова беше друго — възрази тя отбранително.

— Как така?

— Това е очевидно.

— Заради пола ли?

— Като начало.

Двамата се гледаха предизвикателно, когато на вратата тихо се почука.

— Влезте.

— Вървете си.

Бяха отговорили едновременно макар и по различен начин. След като го изгледа хладно, което му се стори по-скоро приятно, отколкото заплашително, Кирстен прекоси стаята и отвори вратата.

— Е какво решихте? — сърдечно запита агентът на Райлън.

— Бих желала да поговоря Мел насаме — сдържано отвърна тя.

Преди да напусне офиса, Райлън й се поклони подигравателно. С агента му изчакаха отвън при секретарката, която изглеждаше като кукла Барби. Такива като нея в Холивуд имаше хиляди. Тя се изви в плетената си рокля като гъсеница, опитваща се да се измъкне от пашкула, и му се усмихна изкусително. Той не й обърна внимание. После им предложи кафе и питиета, но само агентът му се възползва от поканата.

— Е, как върви? — попита той шепнешком.

Райлън сви рамене, чудейки се дали секретарката си дава сметка колко глупава изглежда с преструвките си. Тя или беше неразположена, или искаше да го впечатли с гръдната си обиколка. Агентът му продължи:

— Може би идеята ти да поговориш с нея лично вместо адвоката й, беше добра. Ти имаш подход към жените. — В гласа му се прокрадна завистлива нотка.

Райлън само изсумтя и затвори очи.

— Мисис Рам има имунитет към разбивачите на женски сърца. Живяла е с такъв, помниш ли?

— Едва ли е бил от твоя калибър.

— Благодаря ти, но привличането между половете е единствено въпрос на вкус.

— Какво ще правиш, ако ти откаже?

Райлън смъкна леко слънчевите си очила и погледна към агента над тях.

— Нервен ли си?

— Ужасно — призна другият мъж. — Дори не си помисляй да се оттеглиш от този филм. Все още не съм потушил скандала със Стен Кубрик. За бога, не ме въвличай в нов!

— Точно затова ти плащам. При това астрономически суми, както бих могъл да отбележа, ако бях по-груб.

— Груб, по дяволите! Грубостта е единственият ти начин на поведение.

Това беше неоспоримо. Райлън Норт беше известен с това, че напуска снимките, ако не му харесваше „тонът“ на филма или ако почувстваше, че трябва да прави компромиси с ролята си. Повече от всички останали актьори той държеше на пълнотата на образа. За него това означаваше да не отстъпва от позицията си заради филмовата компания, рейтинга на филма, продажбите му или за каквото и да било друго.

Ако не беше невероятният му талант, който едва бе започнал да се разкрива, ако всяка камера в Холивуд не беше влюбена в лицето му, ако пощенската му кутия не беше пълна колкото тези на Сталоун или Ийстууд, а често дори повече, никой не би помислил да се доближи до него. Говореха, че е човек, с когото трудно се работи. И все пак всички избираха първо него, ако се появеше някой „важен“ филм.

— Преди да започнеш да гризеш тези отвратителни израстъци, които минават за нокти — обърна се той към агента си, — нека да видим какво има да ни каже мисис Рам.

Райлън задряма. Другият наистина загриза ноктите си.

Най-сетне ги извикаха да се върнат в офиса.

Тя беше казала „да“ и сега той беше тук, носейки се по вълните на Тихия океан точно зад къщата й. След изтощителната снимачна работа в продължение на два месеца, и то без нито ден почивка, плуването му доставяше огромно удоволствие.

Усети леко убождане в очите, когато ги отвори, за да погледне безоблачното небе. Очите на Кирстен Рам бяха по-сини от него. Искряха като скъпоценни камъни. Ала в дълбините им се криеше нещо тъмно и хвърляше сянка върху този блясък. Той щеше да открие какво е то.

Беше дошъл, за да изучи характера на Чарлс Демън Рам, но след като се бе срещнал с вдовицата му, вече бе сигурен, че тя е най-достоверният източник на информация, ключето към душата на покойния.