Сандра Браун - Да обичаш отново

Тя се настани на стола, който й подаде Мел. Докато кръстосваше краката си, Райлън зърна бикините й, украсени с копринена дантела с цвят на какао. Зарадва се, че не бе свалил очилата си и можеше да гледа незабелязано онова забранено местенце, където закръглените колена се събираха едно над друго. Имаше красиви прасци и тънки глезени.

Горната част на костюма й беше с… шал-яка? Такава ли беше модата в момента? Както и да е, тя се събираше точно над гърдите й. Когато се навеждаше напред, материята се свличаше достатъчно, за да успее да забележи подходящия за бикините сутиен, извивката на гръдта и лекия загар на кожата, която обаче нямаше тена на жените, обожаващи калифорнийското слънце. Перленият й гердан се спускаше до деколтето и лежеше в малката вдлъбнатина между гърдите й.

Изглеждаше безпомощна като сладолед, топящ се на слънце, но не беше.

— За какво съм тук? — запита тя, повдигайки направо въпроса, след като си бяха разменили няколко любезности.

— Аз поисках да се срещнем — отговори Райлън. Тя сякаш не желаеше да го погледне, което му се стори странно. Беше привикнал жените да го следят с поглед, занемели от благоговение.

— Това ми е известно, мистър Норт. Но защо?

За няколко секунди го изгледа бегло. Накрая се обърна към адвоката си и попита настоятелно:

— Какво значи всичко това, Мел?

— Точно това, което каза мистър Норт. Той… ъъъ… иска да се пренесе в къщата при теб за известно време.

Неговият агент веднага скочи:

— Райлън смята, че ще бъде много полезно за него да живее в същите стаи, които е обитавал Демън Рам. Да бъде просмукан от начина на живот на мистър Рам, да го изпита на място.

Тя гледаше навсякъде, освен към Райлън. Той се изкушаваше да свали слънчевите си очила, подразнен от безразличието в погледа й.

— Да изпита какво? — запита тя след кратко мълчание.

— Да вляза в ролята на съпруга ви — отговори той.

— Искането ни може да ви се стори малко неприлично — започна да обяснява агентът му, — но не и ако познавате методите на работа на Райлън.

— Точно така — прекъсна го Райлън. — И никой не би могъл да разясни това на мисис Рам по-добре от мен. Оставете ни насаме за малко.

Не беше привикнал да моли учтиво. Агентът му веднага се подчини. Нейният адвокат изглеждаше шокиран, но след като Кирстен му кимна, все пак напусна стаята. Когато двамата мъже излязоха, тя свали кръстосания крак и се изпъна решително на стола си.

— Искам да остана в къщата ви за известно време — повтори Райлън.

В Холивуд той разполагаше с неограничена власт. Беше достатъчно само да спомене, че иска нещо, и десетки хора се втурваха да му го осигурят. Но Кирстен Рам не беше впечатлена от заповедническия му тон.

— Съжалявам, мистър Норт. Това е невъзможно.

— Защо?

— Опитвам се да спазя крайния срок за предаването на ръкописа. Книгата и филмовият сценарий ще излязат по едно и също време.

— Това ми е известно.

— Издателят вече на два пъти ми удължава срока. Не бих могла да искам трета отсрочка.

— Какво общо има това с моя престой в дома ви?

Ръцете му бяха небрежно отпуснати върху облегалките на кожения стол. Единият крак, обут в италианска обувка, бе подпрян на коляното на другия. Гръбнакът му бе извит в толкова характерна за него поза, че би могъл да я патентова. Райлън изобщо не се притесняваше, че планът му може да се провали. Точно обратно, колкото повече тя се противопоставяше на желанието му, толкова повече се засилваше решимостта му да получи онова, което искаше. Защо една вдовица ще отхвърля безобидната му идея? Дали не криеше нещо?

— Не бих могла да ви отстъпя къщата си точно в този момент — каза тя. — Ще ми бъде много неудобно да събера всичките си бележки и ръкописи и да…

— Не искам да я напускате.

— Сигурно не искате да кажете, че ще останем там заедно.

Бегла усмивка повдигна единия ъгъл на устата му.

— Да. Ще живеем заедно. Точно както вие и Рам. Той свали крака си, протегна се напред и кръстоса глезени. Сплете пръстите на ръцете си и несъзнателно ги сложи на корема си. Никой, освен него, не би могъл да предположи, че сърцето му бие учестено. От много време насам не бе попадал на нещо толкова необикновено и вълнуващо като Кирстен Рам. Господи, до гуша му беше дошло от хора, които се умилкваха около него.

— Не се шокирайте толкова, мисис Рам. Не е необходимо да споделяме леглото. — Преброи до три, преди да продължи: — Освен ако сексуалният ви живот не е от особена важност за ролята ми.