Сандра Браун - Да обичаш отново

Райлън не се взираше в нея преднамерено. Просто се опитваше да прецени дали в думите на мисис Рам няма скрит смисъл. Може би не. Може би да. Беше дошъл, за да разбере. Наблюдаваше я как нервно облизва устните си и реши, че нейната загадъчност ще бъде от полза за интуицията му, за да е сигурен че се цели право в целта.

— Ако си вземете чантата — обади се тя задъхано, — ще ви покажа стаята.

— Тази тук ми харесва. — Не беше готов да го отпратят като непослушно дете. Искаше да я погледа още малко.

— Аз работя тук, мистър Норт, а вие ме разсейвате.

— О, наистина ли?

И тогава научи нещо за нея. Тя не обичаше да я дразнят. Устните й се изкривиха в неодобрителна гримаса. Колко дълго би могъл да я предизвиква, преди тя да изгуби самоконтрол и да му се разкрие? Изкушаваше се да разбере, но сега не беше времето да я изпитва, още повече като се има предвид, че току-що бе пристигнал.

— Добре. Ще ви оставя да поработите, докато огледам наоколо. Става ли?

— Чудесно.

— Много добре.

Той вдигна крак, свали ботуша и чорапа си и ги захвърли на пода. След това направи същото и с другия. Улови подгъва на черната си тениска и я изхлузи през главата си, без да обръща внимание на изненаданото й възклицание.

Блузата се присъедини към малката купчина на земята.

— Върнете се към работата си. Ще се видим по-късно — подхвърли през рамо, плъзна остъклената врата и излезе навън. Заобиколи плувния басейн и се насочи покрай една скала към стълбите, водещи към плажа, чудейки се дали тя го наблюдава. Бе готов да заложи следващата си номинация за „Оскар“, че е така.

Изкушаваше се да се обърне, за да се убеди, но не го направи. Трябваше да поддържа репутацията си на „негодник, който не дава пет пари“, когато се касаеше за жени. И този „негодник“ не им обръщаше внимание, независимо колко привлекателни бяха. Едва не бе нарушил този неписан закон миналата седмица, когато Кирстен Рам влезе в кантората на адвоката си и той я видя за първи път.

Срещата бе уредена по искане на Райлън. Още в мига, в който мисис Рам се появи с изправени рамене и вирната брадичка, той разбра, че тя счита запознанството им за нагласено. Само в очите й се четеше някаква уязвимост. Те гледаха тревожно.

Нейният ленен делови костюм го накара да се засрами от вида си. Вечерта бе стоял до късно, за да прочете нов сценарий. На сутринта се бе успал и не бе имал време да се обръсне. Бе нахлузил първите дрехи, които му бяха попаднали подръка, и сега изпод сакото му се подаваше полуразкопчана измачкана риза.

Измъчваше го пулсиращо главоболие от недоспиването и не бе свалил черните си слънчеви очила, защото очите му бяха зачервени и кръвясали. Без тях изглеждаше като гуляйджия, привикнал да взема стимуланти на сутринта след поредния запой.

Тя не закъсня. Двамата с агента му бяха пристигнали рано, след като случайно бяха избегнали обичайното задръстване по магистралата. Докато я чакаха, агентът и адвокатът подхванаха досаден разговор. Заел една от характерните си пози, той задряма в коженото кресло, очаквайки заинтересованата страна да се появи.

Нещата обаче се стекоха така, че той се оказа в положението на заинтересована страна. Кирстен Рам донесе в неприветливата кантора дъх на цветя. Ароматът не беше от онези, които всеки би могъл да си купи в кристално шишенце от някой бутик. Този на мисис Рам напомняше на Райлън току-що набран букет от градината на баба му след лек дъжд.

Изобщо не забеляза изпукването на колената на страдащия от артрит агент, нито обърна внимание на поздрава на нейния адвокат. Единственият доловим за него звук беше нежното, деликатно шумолене на двете обути в коприна бедра, търкащи се едно в друго, докато тя прекосяваше застлания с килим под.

— Мисис Кирстен Рам, Райлън Норт — представи ги Мел, адвокатът й.

Публично достояние беше, че Райлън Норт има маниерите на дивак. Към всички се държеше с безпардонна грубост. Но докато го представяха на Кирстен Рам, той скочи на крака и улови ръката й, възползвайки се от възможността да я докосне.

Костите на китката й бяха точно толкова деликатни, колкото изглеждаха. Прииска му се да притисне двете й длани между своите и да й каже, че всичко ще бъде наред. Защо реши, че тя има нужда от това уверение, не можеше да каже.

— Мисис Рам.

— Мистър Норт.

Гласът й бе като всичко останало у нея — тих, неясен и секси. Както нещо съвсем осезателно, той докосна устните му, пораждайки желанието да я вкуси. Подейства му възбуждащо и пожела да я люби.