Сандра Браун - Да обичаш отново

Кирстен поклати глава:

— Във всяко интервю говореше за опасностите. Държеше да се вземат всички предпазни мерки.

— Но си падаше по високите скорости. Заради него хиляди родители постоянно повтарят на децата си да карат внимателно семейното волво.

— Високата скорост и гравитацията Чарли приемаше като предизвикателства. Неговата цел беше да докаже на хлапетата, че никакви препятствия, колкото и непреодолими да изглеждат, не могат да възпрат човек, работещ постоянно и упорито. Поощряваше решителността, характерната за американеца етичност. Никога не е окуражавал безотговорността и неблагоразумието. Като се има предвид що за кумири си избират някои от младежите, смятам, че Чарли им влияеше положително. Искам хората да си го спомнят с това, а не с…

— С инцидента.

Тихо изречената дума увисна заплашително помежду им.

Кирстен сведе глава, докато брадичката й се опря в гърдите.

-Да.

Райлън порови в сандъка за дърва и сложи няколко в огъня. След това изтърси ръцете си и зае предишното си място до дивана. Но този път се обърна с гръб и облегна рамене близо до коленете на Кирстен.

— С други думи, да продължите легендата за Демън… — започна той и после додаде: — Впрочем миналия ден възникна спор по време на снимките кой от спортните коментатори му е дал този прякор.

Кирстен се засмя.

— Щом стана знаменитост, мнозина предявиха претенции. Истината е, че никой не знае със сигурност. Говори се, че някой казал, че управлява самолета си като дявол, изпуснат от ада.

— И тогава друг умник прибавя фамилното име към прякора и готово.

Тя кимна.

— Та докъде бях стигнала? А, да, защо написахте книгата?

— Вече ви казах.

— Казахте ми защо сте го направили за него. За да поддържате спомена за героизма му. Но защо го правите за… или по-скоро на себе си?

Райлън съжали, че я кара да преживее това. Ако можеше да проникне в душата на Демън Рам само с помощта на статии и снимки, би могъл да спести на вдовицата му тази инквизиция. Но интуицията му, на която години наред се бяха опирали продуценти, писатели и режисьори, му подсказваше, че именно Кирстен е ключът към мъжа, който се криеше зад типичната американска усмивка. Ако се окажеше необходимо, щеше да я измъчва, докато сломи духа и. Беше изминавал и по-дълъг път, преди да изпълни някоя роля.

Когато трябваше да изиграе безделник от времето на Голямата депресия, седмици наред живя като такъв, возеше се по влаковете и живееше ден за ден. Щом му възложиха да играе футболист, ходеше на тренировките на „Лос Анджелис Рамс“, без да си спестява физическите натоварвания, през които минава всеки професионален спортист. За ролята на полски евреин в нацистки концлагер избръсна главата си и цели седмици не се нахрани до насита.

Беше в състояние да направи дори невъзможното за да се постави на мястото на героя, който трябваш е да изиграе. А сега се опитваше да влезе в кожата на Демън Рам чрез неговата вдовица. По всичко личеше, че няма да му е лесно. И щеше да е неприятна и за двамата.

— Трябваше да оставя всичко да се забрави — каза тя в отговор на неговия въпрос.

Райлън изви леко глава и погледна нагоре към нея. Кирстен се взираше в огъня.

— След инцидента трябваше да се погрижа за толкова подробности. Националната транспортна компания пое разноските по погребението. — Тя сви рамене. — Беше такъв цирк. Ужасна навалица. Разплакани фенове от всички страни напираха да се приближат до ковчега.

Тя скри лицето си в ръце, чиито тънки пръсти завършваха с добре поддържан маникюр. Очевидното й страдание го трогна дълбоко. Обзе го болезнено желание да я докосне, да й покаже по някакъв начин, че съжалява, задето по необходимост бърка в раните й.

Но какво можеше да направи? Да я вземе в прегръдките си, което отчаяно желаеше? Не. Тя би могла да го разтълкува като съжаление, а той знаеше, че е прекалено горда и независима, за да понесе нечие състрадание. Не можеше и дума да става да я привлече и да обсипе с целувки тъжното й лице. Не би се задоволил само с това. Ако изобщо някога докоснеше с устни нейните, щеше да я целува както трябва.

Най-накрая реши да плъзне ръка по крака й, точно до мястото, където полата покриваше коленете. Почувства лекото свиване на мускулите и, но Кирстен не го отблъсна.

Когато свали ръцете от лицето си, очите й бяха влажни, но тя не плачеше.

— Чувствам се толкова отдалечена от всичко. Разказвах различни случки, но не ги преживявах. Разбирате ли какво имам предвид?