Сандра Браун - Да обичаш отново

Но, дявол да го вземе, дали Кирстен преживяваше всичко това, спомняйки си за другия мъж или го чувстваше към него? Демън Рам ли бе причината за пламъка в сините и очи? Или Райлън Норт.

Изглежда, погледът му гореше, както и кръвта му.

Нещо в очите му сигурно я бе уплашило. Тя се размърда нервно и свали крака на пода.

С леко движение той също се изправи и улови раменете и.

— Все още не е късно а и аз не съм свършил.

— Аз обаче свърших — отсече тя и опита да се освободи, но неуспешно. Той не й причиняваше болка, но очите му излъчваха повече сила, отколкото ръцете. Би могъл да я застави да остане на мястото си дори без да я докосва.

— Той ви покани на танц, нали?

— Да.

— На какво танцувахте?

— Не си спомням.

— По дяволите, не си спомняте! Но помните всичко друго. На какво танцувахте?

— Какво значение има?

— Точно така. Какво значение има?

Предавайки се, тя каза:

— Тълпата беше разнородна. Свириха много бавни парчета. Нийл Даймънд, „Бийтълс“, „Карпентърс“

— Имате ли някои от тях?

Той я пусна и отиде до стереоуредбата, поставена до отсрещната стена. Започна да рови из колекцията й от компактдискове.

— Не, нямам. Така мисля, но не съм сигурна.

— Тогава ще импровизираме. „Чикаго“? Или „Безгрижен шепот“? Какво предпочитате?

— Това е лудост. Да не би да искате да танцуваме?

— Това е основната идея. Има я и в сценария. Трябва да го отрепетирам. — Избра един албум на „Чикаго“ и го пусна. В следващия момент стаята се изпълни с музика, изливаща се от няколкото скрити тонколони. Той нагласи звука и се върна при нея. — Как ви бе хванал той?

— Райлън, това не е необходимо.

За първи път го нарече с името му. Макар че го бе казала в момент на раздразнение, той го прие така, както му се искаше. Усмихвайки се, обви дясната си ръка около кръста й.

— За мен е необходимо.

— Защо? — настоя тя, когато той се опита да я притисне към себе си.

— Защото все още не сме заснели този епизод Искам да го направя както трябва.

— Вече звуча като развалена грамофонна плоча. Прочетете книгата ми.

— Четох я. Там се казва само, че сте танцували и е било много романтично. Но е от голяма помощ за артиста.

— Това е работа на режисьора. От него зависи как ще пресъздаде сцената.

— Вярно е, Кирстен, но нали аз ще я изиграя. Когато филмът свърши, всяка жена ще иска да е била на ваше място, а всеки мъж — на моето. А сега се съсредоточете.

Заповедта беше насочена колкото към него, толкова и към нея. Защото още при първия допир на телата им той бе обзет от такова желание, че единственото нещо, върху което би могъл да се концентрира, бе да проникне в нея. И в този момент разбра, че това ще се случи. Дори ако трябваше да умре, щеше да опознае тази изключителна жена.

— Аз съм Рам и току-що съм срещнал едно невероятно привлекателно момиче, по което веднага си паднах. Какво правя? Как действам при тези обстоятелства? — Притисна я плътно към себе си. — Как ви държеше той? Така ли?

Той я бе прегърнал в традиционната валсова поза, само малко по-плътно, отколкото някой учител по танци би допуснал за прилично или удобно за изпълнението на стъпките.

— Да, в началото.

Райлън я поведе под звуците на песента „Вдъхновение“ Танцът им беше повече от плавно движение на две тела, обменящи електрически заряди. Беше флирт на мъжествеността с женствеността.

— Беше ли срамежлив с вас? Толкова силно ли ви притискаше?

-Да.

— „Да“ на първия или на втория въпрос?

— На втория. Чарли никога не е бил срамежлив.

— А беше ли допрял бузата си до косата ви? — тя кимна и Райлън притисна своята към слепоочието й. — Така ли?

— Да, само че…

— Само че?

— Само че беше няколко сантиметра по-висок. Трябваше да се навежда повече.

— Е, не смятам да танцувам на пръсти, така че ще трябва да се задоволим с това. Впрочем — добави шепнешком — смятам, че и така си подхождаме.

Телата им действително си пасваха превъзходно Сякаш бяха създадени едно за друго. Не можеше да спре да я притиска към себе си. Платът на роклята й беше толкова тънък и като че ли не съществуваше друга преграда между тях, освен дънките му. Едва успяваше да чуе музиката сред оглушителните удари на сърцето, отекващи в ушите му.

— Има ли още нещо, което трябва да науча? — попита той и издуха леко няколко кичура коса, прилепнали на тила й.

— Беше по-мургав от вас. Спомням си, че се чувствах в пълна безопасност, когато слагаше ръцете си…

Тя замълча и Райлън отметна глава, за да я погледне в лицето.