Сандра Браун - Да обичаш отново

Знаеше, че до края на живота си ще помни вкуса й. Господи, тя беше толкова сладка. Устните й се разтваряха под неговите като цвете, а после се затваряха, засмуквайки езика му.

Обзе го страх, че е стигнал твърде далеч, но и непреодолимо желание за още. И тя откликваше. Ръцете й уловиха колана на дънките му, а после се плъзнаха около кръста му. Тялото й се притискаше към неговото приканващо. Повдигна ханша си, докато бедрата й се разтвориха, и притисна пламналата си, втвърдена плът между тях. Действайки импулсивно, започна да се движи ритмично.

Най-сетне до замъгленото му от страст съзнание достигна разбирането, че неистовите й движения са породени не от желание, а от усилието да се освободи. Пусна я толкова рязко, че и двамата залитнаха. За момент останаха загледани един в друг, с влажни и подути от целувката устни, едва поемащи си дъх.

Имаше хиляди неща, които искаше да й каже. Но тя не му даде възможност. Завъртайки се на пети. Кирстен се втурна навън. Той се опита да я улови, но безуспешно.

— Кирстен!

Затича се след нея, но знаеше, че е излишно. Дори и да успееше да я настигне, какво можеше да й каже? Че съжалява? Не съжаляваше. Би я целунал отново и пак така страстно, ако тя му дадеше шанс.

Затова, проклинайки и себе си, и невъздържаността си, и цялата ситуация, остана загледан след нея, докато тя намери убежище в спалнята, която бе делила със съпруга си до деня, когато бе загинал при самолетна злополука.

Райлън беше станал час преди тя най-после да се появи в кабинета.

С трета чаша кафе и чувствайки главоболие поради безсънната нощ, той се бе настанил на един малък диван, облегнал се на възглавници. Бе изчел няколко статии за Демън Рам. Босите му крака стърчаха от единия край. Коремът му между тениската и късите панталони беше гол. Бе се облякъл така за удобство. А пък и за Кирстен Рам нямаше значение какво носи. Тя така или иначе не би го харесала, защото изобщо не си падаше по мъже.

До това заключение бе стигнал след продължите ни размисли през дългите безсънни часове. Реакцията й на целувката му не бе продиктувана само от отвращение. В нея имаше примесен и страх. Защо иначе щеше да се отдръпва така всеки път, когато се опитваше да се приближи към нея? Нищо чудно, че Рам толкова дълго бе мислил за смъртта, след като е имал в леглото си ледена висулка вместо жена.

Щом я чу да влиза, Райлън отпусна списанието върху гърдите си и я погледна над него.

— Добро утро.

— Добро утро. — Тя остави чашата с кафе на бюрото и се наведе да придърпа стола.

Недружелюбното й поведение го подразни. Фригидна или не, можеше да бъде поне любезна, нали?

— Както виждам, сутрин не сте в настроение.

— Да.

— Няма нищо. И с мен е така.

Демонстративно вдигна списанието и отново се зачете, пресичайки всяка възможност за разговор. След няколко минути, през които не запомни нито дума от прочетеното, погледна крадешком към нея.

Тя се бе загледала през прозореца. Очевидно изобщо не се интересуваше от мъжа в стаята. Мислите й бяха на хиляди километри от него. Възползвайки се от възможността, започна да изучава профила й. Чертите й бяха деликатни и доста правилни. Дългата й грациозна шия подхождаше перфектно на малката й глава.

Кирстен подсмъркна, разтърка разсеяно бузата си и драсна нещо върху ръкописа. Езикът й се стрелна леко и облиза устните й. При този несъзнателен жест Райлън усети как у него отново се разпалва страст.

По дяволите, все още я желаеше.

Тя притежаваше всички качества, характерни на чувствените жени. Защо тогава беше толкова студена? Знаеше се, че не съществува фригидна жена, която не би се разтопила, ако попаднеше на подходящия мъж.

А може би Кирстен изобщо не беше фригидна? Може би сексуалният й живот с Рам е бил толкова фантастичен, че той е останал единственият мъж за нея? Каквото и да беше, Райлън знаеше, че трябва да го открие.

Усмихна се лукаво. Винаги бе обичал предизвикателствата и никога досега не се бе провалял, изправяйки се пред тях.

Кирстен бе така погълната от работата си че когато след два часа той се приближи до бюрото й тя се стресна и го изгледа разсеяно изпод очилата си.

— Какво? Казахте ли нещо?

— Попитах дали не сте гладна.

Тя премигна неразбиращо към подноса в ръцете му, после хвърли поглед към дивана, където бе лежал по-рано. Предугадил въпроса й, той отговори още преди да го бе задала:

— Изчетох статиите още преди час и излязох навън. Вие дори не забелязахте.