Сандра Браун - Да обичаш отново

Въпросът му я накара да се замисли за момент, но не я обиди, както бе очаквал. Тя внимателно подбираше всяка дума.

— Страх не е най-точната дума. Предпазливост по-скоро. Беше много предпазлив. Изчисляваше всеки номер с математическа точност, преди да се качи в самолета, за да го изпробва.

— А беше ли суеверен?

— О, да. Беше много суеверен.

Тя спря до вратата на терасата и улови дръжката.

— Нямате ли какво да правите? Или да отидете някъде? Кога трябва да се явите на снимки?

— Чак следващата седмица. Дотогава ще снимат кадри, в които не участвам.

— Не трябва ли да учите репликите си?

— Зная си ги. — Изгледа го нетърпеливо. Той и се усмихна в отговор. — А вие къде отивате?

— Аз отивам да се поразходя край брега.

— Звучи чудесно.

— Обикновено ходя сама.

— Този път ще имате компания.

Без да й даде възможност да възрази, Райлън я улови над лакътя и я поведе по стълбите.

— Нямам нужда от помощта ви — сряза го тя раздразнено. — Мога да се спусна по тези стълби дори през нощта.

— Ходили сте на брега посред нощ?

— Понякога.

— Когато всички спят? А вие защо не можете?

— Какво? Да спя? — Бяха стигнали брега и тя издърпа ръката си. — Заспивам трудно.

Тя не се впусна в подробни обяснения и той не настоя. Беше разбрал, че не трябва да я притиска прекалено. Поеха боси по самия край на брега. Водата се плискаше около глезените им.

— Нека и аз да ви задам един въпрос за разнообразие — каза тя, изненадвайки го.

— Ще бъде съвсем честно.

— Не се ли ровите в тези подробности поради някаква причина, която няма нищо общо с филма? Която няма връзка дори с живота на Чарли?

— Естествено. Прекарах часове наред с хора от екипа, особено със Сам. Този човек е в състояние да изпие повече бира, без да падне под масата, от всеки друг сред познатите ми.

Кирстен се усмихна, щом той спомена името на пилота ветеран, който бе приятел на Чарли още от деня, в който той се бе посветил на висшия пилотаж. Отслабналото му зрение му пречеше да лети, затова той бе преживявал всеки полет чрез Чарлс Рам.

— Сигурна съм, че той ви е разказал доста интересни истории — засмя се тя.

— Не ви ли ги разправи и на вас, докато пишехте книгата?

— Да, но в доста цензурирана версия.

— Сигурно сте права. Езикът му е доста пиперлив — Райлън продължи сериозно: — Старецът много ви уважава. За вас ми каза само хубави неща.

Можеше да се обзаложи, че Кирстен остана доволна. Внезапно му хрумна, че тя не може да е помрачавала щастието на Демън Рам, защото в противен случай най-добрият му приятел но би се изказал толкова ласкаво за нея. Това отхвърляше вероятността тя да е фригидна. Въпреки че кой съпруг би признал пред друг мъж, че жена му е фригидна? По дяволите, това си оставаше загадка.

— Добър ли е актьорът, който играе ролята на Сам? — запята тя, откъсвайки го от мислите му.

— Ааа… да, добър е. Но не смятам, че е успял да долови чувствителността на Сам.

— Сам е много своенравен, но има голямо сърце.

— На ми беше необходимо много време да го разбера — отвърна Райлън, после се засмя и поклати глава. — Старият кучи син сигурно се е присмивал на авиаторските ми умения.

— Да не би да сте се учили да летите заради филма?

— Вече знаех как се прави. Сам само ми показа някои от най-елементарните трикове за начинаещи.

— Значи слухът, че имате самолет, е верен?

— Не е „Боинг–707“, ако това имате предвид. Не ви ли напомня мълвата за султанската ми шатра? — отвърна той с ирония.

— Оргии на единадесет хиляди метра височина?

Райлън я изгледа мрачно.

— Сега можем да се смеем на това, но тогава за малко не бе съсипано името на една жена.

— Някоя актриса?

— Да. — Той спря, вдигна една раковина и я запрати далече в океана. — Пристигнахме в Лондон едновременно за снимките на онзи филм. Онова, което пресата „пропусна“ да спомене, беше, че пътувахме в различни самолети. Срещнах се с нея само веднъж в кабинета на режисьора, и то в присъствието на още няколко души.

Вятърът развяваше игриво косата му, но устните му бяха стиснати, а в очите му се четеше гняв. В поведението му нямаше нищо весело.

— Когато историята се появи във вестниците, там се твърдеше, че сме били заловени при пристигането ни на летище „Хийтроу“ и вече сме имали връзка. Тогавашният й приятел я изостави заради това, майка й се обади от другата страна на Атлантика само за да я нарече „повлекана“. Момичето беше толкова разстроено, че не бе в състояние да работи дни наред. Това беше първият й филм. Режисьорът бе същия негодник. Тя се ужасяваше от него и не можеше да се справи с двамата си агенти, които бяха алчни мошеници. Беше самата невинност. Сега разбирам колко трудно й е било. Нуждаеше се от няколко таблетки, за да може да стане от леглото, и от много повече, за да заспи. Потискаше обзелата я параноя с кокаин. Преживяваше всичко, което пишеха за нея в пресата. Проклети копелета!