Сандра Браун - Да обичаш отново

Докато придържаше гърдите й с длани, ясно чу как тя си пое дълбоко дъх и се подготви да бъде отпратен. Ала за негова изненада и удоволствие, Кирстен само обви по-плътно ръце около врата му.

Сърцето се блъскаше лудо в гърдите му. Тя не се отдръпна, а се остави с наслада на ласките. На слабия шепот, отронен от устните й, той отвърна със страстен стон. Малката й уста се долепи до шията му и започна да я обсипва с целувки.

— Кирстен — каза той дрезгаво.

Господи, беше толкова приятно! Дяволски приятно. Кирстен не се опитваше да го впечатли със съвършена физика. Не искаше и да се докопа до него, за да сподели славата му. Нито пък имаше за цел да получи роля в някой филм.

Тя имаше нужда от него. От него, Райлън. Не от филмовата звезда. Това беше честно. И истинско. Най-хубавото нещо, което можеше да се случи между мъжа и жената. И безмълвното й отчаяние беше най-опияняващото усещане, обземало го от години.

Беше толкова възбуден, че трябваше да стисне зъби, за да се овладее. Ами ако тя забележеше и сложеше край на всичко сега?

Влажни и измачкани, чаршафите се въргаляха в краката им. Това го подтикна към действие. Искаше му се да се облегне на възглавницата, за да я покрие и предпази със собственото си тяло. След това, когато вече нямаше да се страхува от него, да целува устните й и да гали съвършеното й тяло, докато тя се подготви и разтвори за него, както той за нея.

Но не биваше да я насилва. Не още. Не искаше да развали всичко с припряността си.

Наклони леко глава. Очите й все още бяха затворени. Устните й се разтвориха леко и той ги покри със своите. Зацелува я нежно, а после все по-жадно. Облиза солените сълзи в ъгълчетата и миг по-късно езиците им се срещнаха.

У него избухна цял заряд от емоции. В гърдите му се надигна горещина и болезнено се плъзна към корема и слабините му. Усети, че трудно обуздава възбудата си. Кирстен явно също го беше почувствала. Тя започна да се движи ритмично към него.

Той докосна зърната на гърдите й и тя отдели устни от неговите, надавайки лек вик. Повече от всичко в живота си искаше да ги почувства в устата си, да ги погали с език, да усети как горят и се втвърдяват.

Внезапно Кирстен стана агресивна. С изблик на страст, каквато не беше подозирал у нея, тя покри шията му с целувки. После се наведе и продължи надолу към гърдите му. Той обхвана главата й, за да следи безцелните й движения и да се наслади на лекия й дъх, парещ кожата му.

— Толкова си красив! — шепнеше тя.

Захапа леко мускулестата му гръд. Стенейки, той притисна по-плътно длани към страните й. Когато тръпнещите й устни намериха зърното му сред гъстите косми, двамата застинаха за миг. Райлън затаи дъх и зачака почти в агония.

Окачало тя обви устни около изгарящата плът, след това я докосна с език. Той вплете пръсти в косата й и се опита да повдигне главата и но тя настойчиво продължи надолу към корема му.

Панталоните му бяха все още откопчани. Знаеше, че ако тя сега отвори очи, ще види тъмната ивица косми, излизащи от разтворената плът. Не смееше да си помисли какво още би могъл да улови погледът й. О, не! Недей да разваляш всичко сега. Тя ще си помисли…

Тя плъзна длан в панталона и докосна твърдите къдрави косми.

— Кирстен — простена той дрезгаво.

Въпреки червената мъгла от страст, която заплашваше да го задуши, той бе изумен от нейната дързост. Наистина допирът й беше колеблив и дори свенлив, но все пак го беше докоснала. Беше поела инициативата. Искаше му се да се наслади докрай на удоволствието да почувства ръката й върху втвърдената си плът, но не можеше да повярва на чудото, че това се случва.

Ласките й станаха по-смели и тялото му моментално откликна, докато всяка мисъл от съзнанието му изчезна и цялото му внимание бе съсредоточено върху движенията на ръката й.

— Кирстен… Боже мой, Кирстен… Толкова си красива… Не, не така… Позволи на мен…

Изведнъж тя вече не беше до него.

Райлън отвори очи.

Кирстен стоеше сковано, притиснала ръце към гърдите си, сякаш току-що ги бе издърпала от устата на кръвожаден звяр. Погледът й бе изпълнен с ужас и унижение. Взираше се в него, като че ли той беше въплъщение на чудовището от нейния кошмар.

Произнасяйки тихо името й, той протегна ръка към нея. Тя отбягна допира. Притисна устата си с длан за да заглуши надигащия се в гърлото й вик. Продължаваше да го наблюдава с поглед, изпълнен със страх и отвращение.

Изкривил лице в гримаса, той се наведе над нея.

— Разбрах. Не знаехте, че съм аз. — Думите му причиняваха болка, почти колкото необходимостта да потисне съзнателно желанието си. — Дайте ми само минута.