Сандра Браун - Да обичаш отново

Досега, без да се намесва, той й бе давал достатъчно възможности да излива яда си. Но сега бе отишла прекалено далеч. Пристъпи към нея и леко я докосна по рамото.

— Кирстен, не говорите разумно.

— Напротив, говоря съвсем разумно — изкрещя тя и отблъсна ръцете му. — Защо просто не ме оставите на мира?

— Защото трябва да поговорим за онова, което се случи снощи.

Тя успя да възвърне донякъде самообладанието си и отвърна хладно:

— Нищо не се случи.

Отказът й да признае истината на свой ред го вбеси. Той вирна ядосано глава.

— Вие заровихте главата си в скута ми. Това трудно би могло да мине за нищо.

Кръвта се отдръпна от лицето й. Дори устните и побеляха. Краката й останаха неподвижни, но тялото й се олюля като надуваема играчка, от която бяха изпуснали въздуха. От гърлото й се изтръгна стон, изразяващ такова душевно страдание, че той изпита почти физическа болка.

Райлън бързо пристъпи напред и я дръпна към себе си. Устните му нежно погалиха косите й.

Тя се облегна на него, приемайки охотно предложената подкрепа.

— Не мога да говоря за това. Моля ви, да го забравим!

— Не искайте това от мен. Не бих могъл.

— Трябва.

— Не мога — настоя той упорито.

Тя не продължи да спори, само сведе глава. Той целуна слепоочието й, копнеейки за влажните устни.

— Срамувате ли се?

Безмълвна, жената кимна утвърдително.

— Да се срамувам? — каза тя след кратка пауза — Разбира се, че се срамувам! — Отдръпна се от него и вдигна ръце в отбранителен жест. После, все така решително, изтри бликналите от очите й сълзи. — А вие какво очаквате? Когато се събудих снощи, видях, че ви прегръщам, че ви галя и ви целувам, като че ли… като че ли сте ми любовник.

— Спомням си.

Гласът му беше гладък, равен и нежен като разбита сметана. Двамата едновременно си припомниха единствената влажна капка, на която ръцете и се бяха натъкнали на върха на втвърдената му мъжественост. Онази перлена течност, която се бе разтворила върху езика й в мига, когато той бе изрекъл името й и тя се бе събудила, за да осъзнае унизителните обстоятелства.

Кирстен му обърна гръб и отново сведе глава. Обзе го желание да целуне оголения й врат, червенеещ изпод разбърканата и коса.

— Моля ви, забравете това, Райлън.

— Не мисля, че ще мога. Нито пък вие.

Тя се извърна гневно.

— Недейте да се ласкаете. Не вас исках да любя. През цялото време мислех за Чарли.

Веднъж, по време на снимки за един уестърн, той се бе спънал и бе паднал върху бодлива тел. Никога не бе изпитвал такава болка. До този момент. Думите й му подействаха по същия начин. Опитвайки се да го прикрие, отиде до един от високите столове пред бар-плота, седна и сложи крака на най-долната напречна летва.

— Продължавайте да си правите сока. — Вътрешно се поздрави за демонстрираното спокойствие, въпреки че му се искаше да забие юмрук в една от стъклените стени на дома на Демън Рам.

След като Кирстен изключи миксера, изсипа сока в две високи водни чаши и му подаде едната.

— Ще отида да си хвърля един душ…

Той улови ръката й и я принуди да спре.

— Сядайте. Още не сме приключили разговора.

Тя се тръшна тежко на съседния стол, въпреки че той едва-едва я беше докоснал.

— Няма за какво да говорим, ако настоявате да обсъждаме случилото се снощи. Преди да си легна, взех приспивателно. Лекарят ми го предписа след смъртта на Чарли, но досега не го бях употребявала. Изглеждаше съвсем безобидно, но очевидно е доста по-силно, отколкото си мислех. — Замълча и въздъхна тежко: — Сънувах ужасен кошмар. Вие бяхте просто едно… едно присъствие. Нещо топло и стабилно. Като се имат предвид обстоятелствата, не можете да ме обвинявате за случилото се.

— Ако това ще ви успокои — тихо каза той, — и аз имам вина. — Тя вдигна въпросително очи и той обясни: — Бях възбуден още преди да ви докосна.

— Моля ви, недейте!

— Защо да не ви го кажа? Вие и без това го знаете. Никога не съм го крил. Желая ви. — Забеляза как тя преглътна тежко. — Чух ви да викате и едва успях да обуя панталона си, преди да се втурна към вас. В момента, в който ви взех в прегръдките си, когато ви докоснах и целунах, вече бях готов да ви любя.

Райлън се приведе към нея и каза настойчиво:

— Ако говорим за вина, което по мое мнение е съвсем неуместно, тъй като подобно чувство съществува само когато се върши нещо нередно, то аз трябва да поема по-голямата част.

Пръстите му нежно погалиха бузата й.

— Имате право да ме обвинявате, задето се възползвах от емоционалното ви състояние след преживения кошмар. Отначало намеренията ми бяха съвсем благородни, но щом… Кирстен, можех да държа ръцете си далеч от вас точно толкова, колкото и да прелетя сам разстоянието до Китай.