Сандра Браун - Лъки

— Били са прави — дълбокомислено заяви Лъки. — Когато става дума за ум, вие двамата просто сте несравними. — Потупа Алвин по рамото, сякаш бяха стари приятели. — Гаражът на зет му, а? Не зная дори къде живее този човек.

— На път № 4. До големия зърнен силоз.

Лъки погледна към Девън под главата на Алвин и се усмихна.

Те се смееха така силно, че по лицата им се стичаха сълзи и във възбудата си непрекъснато се блъскаха един в друг.

— Когато Пат пристигна, Литъл Алвин хленчеше като бебе за издевателствата, на които подлагат в затвора знаменитости като него. Винаги съм подозирал, че под подлостта и безчестието му се крие един невероятно страхлив негодник. Сега вече зная, че е точно така.

Семейство Тайлър се бяха събрали във всекидневната. Чейс, Таня, Лори и Сейдж слушаха разказа им с изключителен интерес.

— Аз всъщност започнах дори да го съжалявам — призна Девън.

— Затова ли му направи чаша чай?

— Чай? — изсмя се Чейс. — Литъл Алвин пил чай?

— Тя зае пакетче чай от един от съседите му, приготви го и настоя той да го изпие, докато Пат и заместникът му чакаха пристигането на адвоката на Алвин, за да могат да запишат показанията му.

— Е, според мен е постъпила наистина благородно — Лори веднага застана на страната на Девън. — Но не мога да кажа, че изпитвам съжаление към Алвин. Всички хлапета на Кагни израснаха без никакъв контрол от страна на родителите си и винаги са били хулигани и побойници. Чудя се как все още не са се озовали всички зад решетките.

— А какво стана с Джак Ед? — усмирил смеха си, Чейс пожела да узнае края на историята.

— Издадоха заповед за арестуването му. Той си мисли че нищо не го заплашва, така че няма да е трудно да го намерят.

— О, така се радвам, че ти се отърва — каза Таня.

— Надявам се всичко пак да се върне към нормалния си ход — каза Сейдж. — Между другото, Лъки, тази сутрин ходих в града и видях Сюзън Йънг в сградата за химическо чистене. Не вдигаше поглед от земята. За пръв път откакто я познавам, не ме изгледа с надменния си и високомерен поглед.

— Нейният мръсен, подъл номер този път едва не повлече и нея — каза Чейс. — Предполагам, че се страхува от Божието наказание.

— Или от Лъки — каза Сейдж и се захили на брат си.

Чейс се изправи и подаде ръка, за да помогне на Таня.

— Отивам в офиса, за да се обадя на застрахователната компания. Сега, когато всички обвинения срещу нас са отхвърлени, те вече могат да се заемат с иска ни.

— Какво ще правим с парите? — попита Лъки. — Ще върнем заема на банката или ще се опитаме да възстановим оборудването, което изгубихме при пожара?

— Трябва да го обсъдим — каза Чейс.

— Но не точно сега — намеси се Лори. — Не искам да си разваляме настроението с разговори за бизнес. — Тя хвана Таня за ръката и двете се отправиха към вратата. — Е, какво става с къщата? Намери ли нещо подходящо?

— Да, тази сутрин — усмихнато докладва Таня. — Марси ме заведе да видя една, която наистина ми хареса. Искам и Чейс да я види.

— Скоро ще го направя — обеща той.

— Как се чувстваш? — попита Лори.

— Отлично. Само вечер понякога имам леки стомашни неразположения.

Чейс и Таня се сбогуваха с останалите и си тръгнаха. За да ознаменува освобождаването па брат си, Чейс наду клаксона на колата, докато се отдалечаваха по алеята към главния път.

— Знаете ли какво ми се прави? — попита Лъки. — Язди ми се. Кой идва с мен?

— Сейдж и аз ще трябва да ти откажем. Имаме час при зъболекаря в града.

— О, мамо!

— Не мога да го отлагам повече, Сейдж. Три пъти вече го отлагам.

Сейдж разбра, че няма шанс да спечели спора и неохотно последва майка си към задния вход, където Лъки винаги паркираше колата си. Лъки се обърна към Девън.

— Значи оставаш само ти.

— Аз наистина трябва да се връщам в Далас.

— Мама очевидно очаква, че ще останеш още една нощ.

— Откъде знаеш?

— Не се сбогува с теб.

— Напротив, направи го.

— Това ли? Ами, това не бе официално сбогуване. Нейните официални сбогувания продължават безкрайно дълго — с много прегръдки, целувки, безброй мокри от сълзи кърпички.

— Няма какво повече да ме задържа тук, Лъки.

— Но сигурно можеш да пожертваш един час да пояздим — погледна я ласкаво. — Освен това не можеш да напуснеш семейството ни без да изтърпиш цялата церемония по официалното сбогуване.

Усмивката му беше толкова обезоръжаваща, че тя капитулира преди да успее да изреди всички причини, които бе подготвила.