Сандра Браун - Лъки

— И така, какво предлагаш? — попита Девън.

Литъл Алвин е силен като вол и подъл като сатаната, но не е кой знае какъв умник.

— Съгласна съм. Сигурно Джак Ед е измислил плана за пожара.

— Нека тогава да опитаме да се възползваме от глупостта на Литъл Алвин.

— Как?

Лъки се облегна назад и със задоволство потупа бедрата си.

— Ще прибегнем към това, което владея най-добре. Ще го изиграя.

Когато спряха пред ръждясалия подвижен дом, Девън нервно навлажни устни и попита:

— Как изглеждам?

— Направо страхотно — Лъки изключи двигателя на колата.

Тя вдигна нагоре тъмните си очила.

— С това? — Сейдж бе надминала себе си и бе използвала всичките си цветни сенки и моливи, за да й нарисува едно убедително насинено око.

— Дори и с него. — Изкуши се да се наведе към нея и да я целуне. Но като погледна към прозорците на подвижната къщичка, осъзна, че Литъл Алвин може би ги наблюдава.

— Ще трябва сама да си отвориш вратата. — Той се измъкна през неговата врата и се запъти към караваната, без нито веднъж да погледне към нея. Почука силно на входната врата, а след това й подвикна през рамо:

— Ей, хайде по-бързо.

Тя застана до него и процеди през зъби:

— Свиня!

Едва бе прошепнала думата, когато предната врата се отвори с такава сила, че цялата къщичка се залюля върху бетонната площадка.

— Какво, по дяволите, искаш, Тайлър?

С достойна за уважение самоувереност, Лъки го изгледа без да помръдне от мястото си и изръмжа.

— Най-напред искам да ме пуснеш да вляза.

— Защо?

— Ще ти кажа, когато вляза вътре.

— Значи на кукуво лято. Обирай си крушите от верандата ми.

Литъл Алвин се опита да затръшне вратата под носа им, но Лъки я хвана преди да се е затворила.

— Или ще влезем сега сами, или ще се върнем по-късно с шериф Буш. И тогава няма да имаш право да избираш.

Алвин изгледа Лъки с подозрение, след това погледна Девън и похотливо се изхили.

— Тая сладка мадама не желае ли да влезе вътре сама?

— Сладката мадама не желае — процеди Лъки през зъби.

Алвин изруга, после се обърна и кимна с глава да го последват. Лъки се канеше да отстъпи встрани и ма при пусне Девън пред себе си, но тя бързо го сръга в ребрата, за да му напомни, че според плана им той трябва да се държи като истински мръсник.

Къщата приличаше на кочина. Беше оскъдно обзаведена с евтини мебели и засипана с всякакви боклуци, с остатъци от храна, бутилки от алкохол и кутийки от бира. Единствените украшения бяха залепените по стените средни страници, откъснати от най-вулгарните списания за мъже.

Само един поглед към тях и Лъки усети как Девън се напряга до него. Без да й обръща внимание той се приближи до една от снимките, разгледа я обстойно и промърмори едно одобрително „хм“. Не изчака да го поканят да седне, а нехайно се изпружи на канапето. Хвана Девън за ръката, дръпна я до себе си и арогантно я обгърна през раменете.

— К’во искаш? — попита домакинът им.

— Малко студена бира би ни се отразила добре. Една за мен и една за нея — отговори Лъки, като кимна с глава към Девън.

Литъл Алвин навъсен хлътна в съседната стая и след малко се върна с три бири. Подаде им две и седна срещу тях в един фотьойл, който очевидно бе любимото му за сядане място. Но облегалката, където се опираше главата му, имаше голямо мазно петно, а тапицерията бе прокъсана на няколко места — под задника му и там, където слагаше краката си, когато се облягаше назад.

— Е — той отпи голяма глътка от бирата си и ги изгледа враждебно.

— Пат Буш ми отпусна двадесет минути, за да се споразумея с теб.

Литъл Алвин се разсмя с неприятен, наподобяващ лай смях.

— Трябва да си полудял, Тайлър. Не смятам да се споразумявам с теб за каквото и да било.

— Казах ти, че няма да го направи — смотолеви Девън.

— А аз ти казах да си държиш устата затворена и да ме оставиш аз да се разправям с него — изръмжа Лъки и я погледна заплашително. — Той може да не е от най-умните, но не е и глупак.

— Какво, по дяволите…

— Искаш ли да чуеш какво имам да ти казвам или не? Защото всяка минутка, която губиш тук с празни приказки, те приближава все повече и повече към федералния затвор.

— За какво?

Девън се изсмя. Лъки нетърпеливо се намръщи.

— За какво? — презрително повтори той.

— Виж, Алвин, хайде да караме направо. Властите вече разполагат с достатъчно доказателства, за да ви тикнат в затвора… дори и без процес.

Видяха как презрителната маска на лицето му започна да се пропуква. Самодоволната му усмивка угасна.