Сандра Браун - Лъки

Когато свърши разказа си, Девън с изумление поклати глава.

— Привличаш неприятностите като магнит.

— Не го правя нарочно.

— И навсякъде има замесена някоя жена. Или крава. — Тя погледна настрани и тихо добави:

— А сега и аз.

Лъки покри бузата й с дланта си и обърна лицето й към себе си.

— Изглеждаш толкова тъжна.

— Така е.

— Защо? Толкова ли ужасно беше вчера?

— Да. Беше ужасно да се изправя пред съпруга си, когато и двамата знаехме, че съм му изменила, физически. С теб.

— И когато съзнаваше, че отново искаш да го направиш.

Тя бързо си пое дъх. Очите й се разшириха, а устните й леко се разтвориха.

— Не съм казвала подобно нещо, Лъки!

— Не е необходимо. — Прекара палец по долната й устна. Тя тихо простена. Лъки погледна към зърната на гърдите й, които се открояваха под блузата и прошепна.

— Точно както и преди, тялото ти говори вместо теб.

Пат Буш седеше край една маса за пикник в Догууд парк и пиеше бира от бутилка с дълго гърло. Беше против навика му да пие когато е с униформа, по пък и да дава официални документи на цивилни лица също не бе съвсем по правилата. Така че той реши, че щом и без това ще го накажат, поне да е сигурен, че има за какво.

Девън преглеждаше най-горния лист от купчината документи. Една от халогенните лампи в парка хвърляше достатъчно светлина, за да може да чете. Беше сложила очилата си.

— За какви следи става дума?

— Следи от разлято гориво, които водят към склада — обясни Пат. — Имаше няколко такива следи, които излизаха от сградата като спици на колело. От тях са тръгнали пламъците.

— И са горели дяволски бързо — намеси се Лъки, който седеше в една люлка на съседната детска площадка.

— Този, който го е направил, не е бил глупав — изръмжа Пат. — Очевидно най-напред е затворил вентилационната система в сградата. Бензиновите пари са се събирали подобно на въздух в балон. Само една искра и тия сгъстени пари са избухнали. Експлозията е била достатъчно силна, за да разтопи металните конструкции.

— Може би ще открием нещо, ако прегледаме тези материали по-внимателно. — Девън се опита думите й да прозвучат оптимистично, но Лъки знаеше, че и нейните надежди, подобно и на неговите, са съвсем слаби. Горещо се разкайваше, че бе купил тия фенери, с които понякога работниците маркираха пътя до някои отдалечени сондажни площадки.

Пат допи бирата си и добросъвестно изхвърли празната бутилка в кошчето за отпадъци.

— Май е по-добре да се прибирам. Късно е. Ако попаднете на нещо, уведомете ме. Но в името на Бога, бъдете предпазливи. Не правете нищо, което да привлече вниманието върху вас.

— Не се безпокой, Пат. Ако ни хванат, името ти изобщо няма да бъде споменато в обясненията ни за това как сме се добрали до доклада.

— Не е необходимо да ми го казваш — навъси се по-възрастният мъж. Той докосна периферията на шапката си, кимна на Девън и се отправи през парка към патрулната кола.

— Готова ли си? — попита Лъки.

Девън прибра очилата в джоба си, събра купчината документи и му позволи да я хване за ръката, докато вървяха през парка към Мустанга на Лъки.

Когато се прибраха, къщата бе тъмна. Лори вече си бе легнала. Под вратата на Сейдж се процеждаше светлина, чуваше се радио, но и тя съвсем разумно вече се бе оттеглила в стаята си.

На вратата на спалнята за гости, която Лори бе приготвила за нея, Девън се обърна към Лъки.

— Утре ще се заемем отново с всички, които по една или друга причина ти имат зъб. Ще се опитаме да ги елиминираме един по един.

— Добре.

— Ако се сетиш за някой друг, кажи ми, за да го добавя към списъка си.

— Добре.

— Слушаш ли ме?

— Разбира се. — Но в действителност изобщо не я чуваше. — Спи ли ти се?

— Малко.

— А на мен никак. Никога не съм бил толкова бодър и превъзбуден.

— Забравяш, че започнах деня си със сто мили шофиране.

Лъки кимна, но очите му останаха приковани в шията й.

— Спалнята харесва ли ти? — попита я той. Чудеше се какво да измисли, за да я задържи още малко. — Леглото удобно ли е?

— Още не съм го опитала, но съм сигурна, че е чудесно.

— Горещо ли е в стаята?

— Не, изобщо не е.

— Може би е прекалено студено?

— Всичко е наред, Лъки.

— Имаш ли всичко необходимо?

— Да.

— Хавлии?

— Да.

— Сапун?

— Да.

— Тоалетна хартия?

— Да.

Тя се усмихна.

— Майка ти е изключително гостоприемна домакиня. Сигурно ми е оставила и чиния, пълна със сладки и бонбони.